В миг Господаря връхлетя, улови Крийм с две ръце и го отлепи от пода.
- Ах, да - каза той и жилото се подаде от устата му. - Храна. Може би едно ухапване ще помогне и на двама ни.
Крийм усети как жилото се притиска в шията му.
- Попитах къде отидоха.
- Ннне знам. Докторът, другото ти приятелче, прочете в книгата. Само толкова знам.
- Има и други начини да си осигуря пълното ти подчинение.
Крийм усети лек натиск, после убождане и топлина. Изпищя в очакване кръвта му да бъде изпита.
Но Господаря просто държеше жилото си долепено до шията на Крийм и стискаше раменете му. Крийм усети натиск върху лопатките и ключиците си, сякаш Господаря се канеше да го смачка като тенекиена кутийка.
- Познаваш ли тукашните пътища?
- Да, разбира се, естествено.
Без никакво усилие Господаря захвърли Крийм от тоалетната в основното помещение на контролния пункт. Дебелият гангстер се пльосна на пода.
- Карай.
Крийм се надигна и кимна... Не забеляза малката капка кръв, която се образуваше на мястото, където жилото го докосна.
Телохранителите на Барнс нахълтаха в приемната на кабинета му в лагера „Свобода“, без да почукат. Помощницата се прокашля звучно, за да го предупреди да скатае в някое чекмедже криминалето, което четеше, и да се престори на зает с документацията по бюрото. Вампирите с татуираните вратове влязоха и задържаха вратата.
- Елате.
Барнс кимна и напъха някакви досиета в куфарчето си.
- Какво има?
Никакъв отговор. Придружи охранителите по стълбите и навън, където друг пазач им отвори портала. Ръмеше ситен мърляв дъждец, но не беше нужен чадър. Не личеше Барнс да е под някаква заплаха, обаче по каменните лица на вампирите бездруго нищо не можеше да се прочете.
Вампирите влязоха в колата и пътуваха заедно с него. Барнс запази спокойствие и се зае да преравя паметта си в търсене на грешка или неумишлен пропуск. Доста беше убеден, че такива пропуски няма, обаче досега не го бяха привиквали по този начин.
Пътуваха към дома на Барнс, което според него беше добър знак. Не видя други коли в алеята. Влязоха в къщата - вътре не го очакваше никой, най-вече Господаря. Барнс осведоми телохранителите, че ще ползва банята и - останал насаме - пусна водата и обсъди с отражението си в огледалото какво става. Прекалено стар беше за подобен стрес.
Отиде в кухнята да си направи нещо за хапване. Тъкмо отвори хладилника, и се чу бръмченето на хеликоптер. Охранителите се появиха при него.
Барнс отиде на входната врата, отвори я и загледа как хеликоптерът прави едно кръгче и снишава. Плазовете стъпиха леко върху някога белите камъни на широката кръгла алея. Пилотът беше човек, от Стоунхарт; Барнс веднага позна това по черния костюм и вратовръзка. Имаше един пътник, който не носеше наметало, следователно не беше Господаря. Барнс леко въздъхна от облекчение и зачака моторът да угасне и перките да спрат да се въртят, за да може пътникът да слезе. Нищо такова не се случи. Телохранителите грабнаха Барнс под мишниците, накараха го да слезе по стълбището и да прекоси алеята по посока на чопъра. Приведоха се под бумтящите перки и отвориха вратата.
Пътникът, закопчал двата ремъка на гърдите си, беше младият Закари Гудуедър.
Вампирите натикаха Барнс вътре, все едно би опитал да избяга. Той седна до Зак, а телохранителите се настаниха отсреща. Барнс си сложи предпазните колани, а те - не.
- Здравей отново - рече Барнс.
Момчето го изгледа и не отговори. Още хлапашко нахалство, може би и нещо повече.
- Какво става? - поинтересува се Барнс. - Къде отиваме?
Стори му се, че момчето е доловило страха му. То отмести очи със смесица от пренебрежение и отвращение. Загледа се през прозореца и когато чопърът почна да се издига, отвърна:
- Господаря има нужда от мен. Не знам Вие защо сте тук.
Междущатската магистрала 80
Пътуваха по магистралата на запад през Ню Джърси. Фет натискаше педала на газта докрай и караше само на дълги светлини. Тук-там го бавеха разни отломки или изоставени коли и автобуси. Няколко пъти подминаваха изпосталели сърни. Но по магистралата нямаше вампири - поне не забелязаха такива. Еф седеше отзад в джипа до господин Куинлан, който бе настроил ума си на честотата на вампирите. Родения беше като радар за вампири, следователно когато той беше спокоен, и другите нямаше защо да се тревожат.
Гюс и Нора ги следваха с експлоръра, който играеше ролята на резервна кола: винаги имаше реална възможност нещо да се повреди.