Еф отвори вратата и с помощта на уреда се взря в пълната тъмнина оттатък. Слезе по две високи стълби, после мина през друга незаключена врата в дълъг коридор. По стената му вървяха дебелите тръби на отоплението, което още работеше, та те бумтяха от жегата. Докато стигне до следващата врата, Еф плувна в пот.
Измъкна малък сребърен нож от торбата - тук беше нужна предпазливост. Аварийният изход с циментови стени не беше място, където някой би искал да го приклещят. В пода се бе процедила обагрена в черно подпочвена вода - идващото от небето замърсяване беше станало постоянна черта на екосистемата. В този участък от метрото някога редовно обикаляха работници от поддръжката, които изхвърляха бездомниците, любопитните, вандалите. После стригоите за кратко овладяха целия подземен свят в града и тук се укриваха, прехранваха и разпространяваха. А когато Господаря промени атмосфирата на планетата, за да отърве вампирите от заплахата на изтребващите вируса им ултравиолетови слънчеви лъчи, те се вдигнаха от този приличен на лабиринт долен свят и предявиха претенциите си за повърхността.
На последната врата се четеше бяло-червен надпис:
ИЗХОД
само при аварийни случаи - задейства се аларма.
Еф върна ножа и уреда за нощно виждане в торбата и отвори вратата с бутане - жиците на алармата бяха срязани много отдавна.
В лицето му лъхна зловоние от гъстия черен дъжд. Той вдигна прогизналата си качулка и тръгна на изток по Четиридесет и втора улица. Понеже вървеше с приведена глава, гледаше как краката му джапат по тротоара. Много от разбитите или изоставени в първите дни автомобили си стояха изтикани до бордюра и по повечето улици можеха да минават еднопосочно само сервизни и снабдителни коли, шофирани от вампири или от хората на Стоунхарт. Очите на Еф оставаха сведени, но той бдително оглеждаше двете страни на улицата. Навикнал бе никога да не се озърта подозрително; в града имаше твърде много прозорци и твърде много вампирски очи. Ако изглеждаш подозрителен, значи си подозрителен. Еф правеше и невъзможното, за да избегне всякакъв контакт със стригоите. По улиците, както навсякъде, хората бяха втора класа граждани и подлежаха на претърсване и всякакви насилия. Съществуваше нещо като апартейд на видовете. Еф не можеше да рискува да го разкрият.
Забърза по Първо авеню, към Службата на главния съдебен лекар и пъргаво се спусна по рампата за линейки и катафалки. Провря се между носилките и подвижния гардероб. С приятелите му ги бяха сложили тук да прикриват входа за мазето. Влезе през отворената врата на градската морга.
Вътре постоя няколко мига в мрака и тишината и се ослуша. В това помещение с масите за аутопсия от неръждаема стомана и многобройните мивки преди две години бе докарана първата група от обречените пасажери на полет 753 на Реджис Еър. Тук Еф за пръв път изследва приличните на убождания ранички по вратовете на привидно мъртвите пътници и разкри пробиви до каротидната артерия. Скоро щяха да установят, че са направени от вампирско жило. Освен това тук за пръв път му бяха показали странното, образувано преди смъртта, удебеление на гънките около гласните струни, което по-късно определиха като подготвителна фаза в развитието на месестите жила на създанията. И тук той за пръв път стана свидетел на превръщането на кръвта на жертвата - от здраво червена на цвят тя стана мазновато бяла.
Освен това, тъкмо на тротоара пред моргата Еф и Нора за пръв път се натъкнаха на стария съдържател на заложна къща Ейбрахам Сетракян. От смъртоносните качества на среброто и ултравиолетовата светлина до съществуването на Древните и тяхната роля в оформянето на човешката цивилизация от най-стари времена и до съществуването на отцепника от групата на Древните, известен като Господаря, чието пътуване до Новия свят на борда на полет 753 отбеляза началото на края - всичко, което Еф знаеше за вампирското племе, беше научил от този жилав старец.