- Избирам теб - рече Зак на Господаря. - Баща ми е мъртъв. Нека си остане така.
И този път бе напълно сериозен.
Междущатска магистрала 80
На север от Скрантън започнаха да срещат стригои, наредили се като часови покрай магистралата. Пасивни, застинали като камери създания, които изникваха от мрака, просто стърчаха край пътя и гледаха как колите профучават покрай тях.
Фет подскачаше при появата на първите, изкушен да забави и да ги съсече, но Еф му каза да не си губи времето:
- Вече са ни видели.
- Ти погледни този - отвърна му Фет.
Еф първи видя знака с надпис добре дошли в щат НЮ ЙОРК отстрани на пътя. После видя и блесналите като стъкло очи на застаналия под табелата женски вампир, който ги проследи как минават. Вампирите даваха на Господаря положението на колите като някаква инстинктивно действаща система за глобално позициониране. Господаря знаеше, че са се запътили на север.
- Дай ми картите - каза Еф.
Фет го направи и Еф ги прегледа на светлината на фенерчето.
- Много сме бързи на магистралата. Но трябва да бъдем умни. Скоро ще хвърлят нещо по нас.
Радиостанцията на предната седалка изпука.
- Видя ли тази? - попита Нора от експлоръра.
Фет взе радиото и отговори:
- Комитета по посрещането? Да.
- Трябва да вървим по селските пътища.
- С вас сме. Еф гледа картата сега.
Включи се и той:
- Кажи й, че отиваме до Бингамтън за бензин. След това да остане встрани от магистралата.
Те направиха точно това. Рязко свиха от магистралата при първата реклама за гориво на изхода за Бингамтън. Последваха стрелката в края на рампата до няколко скупчени бензиностанции и закусвални, магазин за мебели и два или три малки мола; пред всеки от тях имаше кафене. Фет пропусна първата бензиностанция - искаше повече пространство за случай на нужда. Втората - на „Мобил“ - имаше три редици резервоари, наредени под ъгъл пред един денонощен магазин. Слънцето отдавна бе избелило сините букви от фирмения знак на „Мобил“; виждаше се само червеното О, подобно на гладна кръгла уста.
Нямаше електричество, но бяха задържали ръчната помпа на Крийм от Хамъра; знаеха, че ще им се наложи да точат гориво. Капаците на резервоарите си бяха на местата - добър знак, че в подземните цистерни има гориво. Фет спря джипа до една и повдигна капака с лост за гуми. Миризмата на бензин бе остра и при- ятна. Гюс спря и Фет му махна да застане зад тях до колонката. После извади помпата и тръбите и потопи по-дългия край в подземния резервоар, а по-късия - в резервоара на джипа.
Раната отново го болеше и от време на време прокървяваше, но Фет не каза нищо на останалите. Каза си, че го прави, за да свърши всичко - за да се държи до края. Същевременно бе наясно, че всъщност иска да бъде между Еф и Нора.
Господин Куинлан стоеше отстрани на пътя и гледаше в двете посоки по протежение на тъмната лента. Еф носеше раницата с оръжията си през рамо. Гюс държеше автомат Щайер, зареден наполовина със сребро и наполовина с олово. Нора заобиколи сградата, облекчи се и бързо се върна при колите.
Фет помпаше здраво, но работата вървеше бавно и горивото едва започваше да потича в резервоара на колата. Звучеше като мляко, изсипвано в тенекиен съд. Трябваше да помпа по-бързо, за да направи сериозна струя.
- Не влизай прекалено дълбоко - каза му Еф. - На дъното се задържа вода, не помниш ли?
- Помня - нетърпеливо му кимна Фет.
Еф го попита дали не иска да се сменят, но Фет отказа; едрите му ръце и рамене вършеха работата. Гюс ги остави и отиде на пътя до господин Куинлан. Еф си мислеше дали да не се опъне малко, но откри, че не иска да се намира далеч от Lumen.
Нора го попита:
- Работи ли върху възпламенителя?
Фет поклати глава.
Еф продължи:
- Знаеш колко ме бива в механиката.
Нора поклати глава:
- Не е вярно.
Еф й отвърна:
- Аз ще шофирам през следващата отсечка от пътя. Фет може да работи по детонатора.
- Не ми харесва губенето на толкова дълго време - продължи Нора.
- И без това трябва да чакаме следващото пладне. Покаже ли се слънцето, можем да работим спокойно.
- Цял ден? - възрази Нора. - Твърде много време. Твърде голям риск.
- Знам - отвърна й Еф. - Но за да го направим като хората, трябва ни дневна светлина. Дотогава трябва да отблъсваме вампирите.
- Стигнем ли водата, не могат да ни докоснат.
- Стигането до водата е съвсем друга работа.
Нора погледна тъмното небе. Появи се хладен ветрец и тя присви рамене.