- Май има доста време до дневната светлина. Надявам се да не загубим преднината си тук.
Обърна поглед към мъртвата улица.
- Божичко, все едно сто очи ме наблюдават.
Гюс идваше към тях от отбивката.
- Не си далече от истината - уведоми я той.
- А?
Гюс отвори задната врата на експлоръра и извади две сигнални ракети. Изтича на улицата, за да се отдалечи достатъчно от горивото, и ги възпламени. Хвърли първата и тя се запремята над паркинга пред „Уендис“ от другата страна на пътя. Съскащият червен пламък освети трима стригои на ъгъла на сградата.
Втората метна по няколко изоставени коли на паркинга за автомобили под наем. Преди да падне на асфалта, ракетата удари в гърдите един вампир. Той не трепна.
- Мамка му.
Гюс посочи господин Куинлан.
- Защо той си трае?
- Бяха тук през цялото време.
- Иисусе Христе - изпъшка Гюс. Затича се към офиса за наемане на коли и откри огън по застаналото там създание. Изстрелите отекваха дълго след като вампирът бе паднал на земята. Не беше мъртъв, но беше изваден от строя завинаги. От надупченото му тяло течеше бяла кръв.
- Трябва да се махаме оттук - каза Нора.
- Няма да стигнем далеч без гориво - отвърна Еф. - Фет?
Фет продължаваше да помпа. Горивото вече течеше по-свободно. Потръгна.
Гюс продължи да стреля с щайера по посока на първата ракета, за да разпръсне вампирите оттатък пътя, но те не се уплашиха. Еф забеляза движение между колите на другия паркинг и измъкна меча си. Притичваха някакви фигури.
- Коли! - изкрещя Гюс.
Еф чу шума от приближаващите автомобили. Нямаше фарове. Колите просто излизаха от тъмнината, изпод надлеза, и спираха.
- Фет, искаш ли... ?
- Просто ги отблъсни!
Фет работеше здраво и се мъчеше да не вдишва отровните изпарения.
Нора включи фаровете и на двата автомобила и освети терена в източна и в западна посока.
На изток, срещу магистралата, вампирите се трупаха на края на осветения участък и очите им отразяваха фаровете като червени стъкълца.
На запад, по магистралата, имаше два вана, от които слизаха множество създания. Местните вампири бяха призовани на служба.
- Фет? - обади се Еф.
- Ела. Вкарай в другия резервоар - отвърна Фет, без да спира да изпомпва. Еф измъкна маркуча от почти пълния резервоар на джипа и бързо го вкара в експлоръра. По настилката плисна гориво.
В същия миг чу стъпки. Трябваше малко време, за да разбере откъде идват. Отгоре, от навеса, точно над тях. Вампирите ги обкръжаваха и затягаха обръча.
Гюс поде стрелба по камионитепомете един-два вампира, но не нанесе истински загуби.
- Махай се от резервоара! - извика Фет. - Не искам искри наоколо!
Господин Куинлан се върна от банкета на пътя и застана до Еф и автомобилите. Родения смяташе защитата на Еф за своя отговорност.
- Ето ги! - съобщи Нора.
Вампирите заприиждаха. Действията им бяха координирани; най-напред четирима се захванаха с Гюс, като от всяка страна го нападнаха по двама. Той простреля едната двойка и я накълца, после се извърна и повали и другите двама, но едва му се удаде да действа навреме.
Докато той бе зает, няколко тъмни фигури успяха да се откъснат от близките парцели и затичаха към колата.
Гюс се обърна, стреля срещу тях, осакати няколко, но трябваше да се обърне на другата страна, понеже към него идваха още.
Господин Куинлан се стрелна напред невероятно пъргаво, пресрещна трима настъпващи стригои, хвана гърлата им с ръце и пречупи вратовете им.
Бам! Малък вампир - някогашно дете - скочи на покрива на колата от навеса. Нора замахна към него, малкият вампир изсъска, шмугна се назад и джипът леко се заклати. Еф се втурна пред фаровете към другата страна на джипа, за да съсече дребния злодей. Но него го нямаше.
- Не е тук! - извика Еф.
- И тук го няма! - отвърна му Нора.
Еф й отвърна:
- Отдолу!
Тя се наведе и размаха меча си под шасито на автомобила; дължината му бе такава, че принуди детето да отиде право при Еф. Той удари ниско по десния му крак и преряза ахилесовото сухожилие. Вместо да се оттегли, осакатеният вампир излезе изпод колата и се нахвърли право върху Гудуедър. Мечът на доктора го пресрещна във въздуха и съсече зажаднелия за кръв стригос. Еф усети напрежението повече от всякога. Усети как мускулите му изтръпват и се свиват. Светкавична болка го прониза от лакътя до кръста. Ръката му се схвана. Знаеше какво е това - бе недохранен, може би направо гладуваше. Ядеше малко и не каквото трябва - никакви минерали, никакви електролити, нервните му окончания бяха силно възпалени. Вече не го биваше за боец. Падна на земята и изпусна меча си. Чувстваше се на милион години.