Влажен хрущящ звук го изненада откъм гърба. Зад него бе господин Куинлан, ярко осветен от фаровете - в едната си ръка държеше тялото на едно дете-вампир, а в другата - главата му. Вампирът се бе насочил към Еф, но господин Куинлан го спаси. Родения хвърли телесните части на асфалта, обърна се и зачака следващата атака.
Автоматът на Гюс трещеше на улицата, а в тъмнината се събираха все повече вампири. Еф посече още две възрастни създания, които се бяха затичали иззад магазина на бензиностанцията. Тревожеше се, че Нора е сама от другата страна на колите.
- Фет! Идвай насам! - изкрещя той.
- Ето ме!
Господин Куинлан продължи да напада, поваляше още и още стригои, а ръцете му бяха побелели. Но те продължаваха да прииждат.
- Опитват да ни задържат тук - обади се Еф. - Да ни забавят!
- Господаря е на път. И други. Усещам го.
Еф прободе най-близкия вампир в гърлото, после го ритна в гърдите, изтегли меча си, изтича от другата страна на джипа и извика:
- Гюс!
Гюс вече се оттегляше, а димящото му оръжие бе замлъкнало.
- Свърших патроните.
Еф замахна към една двойка запътили се към Нора вампири, после извади маркуча от резервоара на колата. Фет го видя и спря да помпа бензин. Измъкна резервния меч на Еф от раницата му и се зае с още един озверял вампир, покатерил се на покрива на джипа.
Гюс скочи на предната седалка и хвана друго оръжие.
- Давайте! Излизайте оттук!
Нямаше време да хвърлят помпата в багажника. Оставиха я там - от тръбата все още се отцеждаше бензин и мокреше покрива на колата.
- Не стреляй толкова отблизо! - каза Фет. - Ще ни взривиш!
Еф тръгна към вратата на джипа. През прозорците видя как господин Куинлан хвана един женски вампир за краката и удари главата му в някакъв стоманен стълб. Фет бе на задната седалка, зад Еф, и отбиваше вампирите, които опитваха да проникнат през вратата. Еф скочи на седалката на шофьора, трясна вратата и завъртя ключа.
Двигателят заработи. Еф видя, че Нора е вътре в експлоръра. Последен бе господин Куинлан - настани се на задната седалка на джипа, а стригоите тичаха към прозореца му. Еф подкара, излезе на улицата и покоси два вампира със сребърната решетка на джипа. Видя как Нора изкарва експлоръра на ръба на шосето и спира рязко. Гюс се подаде с картечницата си, наведе се и почна да стреля над покрива по разлятото гориво. То се възпламени, той се шмугна обратно в експлоръра и двете коли изчезнаха, докато огънят пълзеше към отворения резервоар. За един кратък и красив миг той превърна парите в разперени пламъци, и след това резервоарът изригна; яростният чернооранжев блясък разтърси земята, разцепи навеса и изпържи стригоите наоколо.
- Иисусе - промълви Фет, докато гледаше през задния прозорец, над увитата в брезент атомна бомба. - А това е нищо в сравнение с онова, което имаме тук.
Еф засили покрай колите на улицата, понеже някои от вампирите се опитваха да се настанят в тях и да ги подкарат. Той не се притесняваше, че ще ги задмине. Притесняваше се само да не задмине Господаря.
По платното се стрелкаха по-късно появили се вампири и направо се хвърляха пред джипа в опитите си да ги забавят. Еф ги разкъсваше и само в момента на удара виждаше ужасните им лица в светлината на фаровете. Киселинната бяла кръв разяде гумените чистачки на джипа след няколко резки спирания. На входящия път към Междущатска магистрала 81 се беше събрала цяла група. Еф обаче подмина връзката и се насочи по тъмния градски път.
Следваше главната улица. Връчи на Фет картата и взе да следи за хеликоптерите на Господаря в огледалото за обратно виждане. Не ги видя. Напипа радиостанцията на седалката до крака си:
- Нора? Измъкна ли се? Добре ли си?
Ободреният й глас дойде миг по-късно.
- Добре сме! Излязохме!
- Не те виждам...
- Ние сме... не знам. Може би след вас.
- Продължавайте на север. Ако се разделим, срещата е на Фишърс Ландинг колкото може по-бързо. Разбра ли ме? Фишърс Ландинг.
Тя отвърна.
- Фишърс Ландинг. Окей - и гласът й пропука.
- Карай без фарове, когато можеш - но само тогава. Нора?
- Отиваме... нагоре.
- Нора, губя връзка с теб.
- ... Еф...
Той усети Фет да се навежда към него:
- Обхватът на радиостанцията е само километър.
После надзърна в огледалата си:
- Трябва да са тръгнали по друг път. Докато се държат настрани от магистралата...