Фет взе радиото и напразно опита да повика Нора.
- По дяволите.
- Знае мястото на срещата - отвърна му Еф. - Тя е с Гюс. Наред ще е.
Фет му върна радиостанцията.
- Имат достатъчно гориво. Трябва само да останем живи до изгрева на слънцето.
Покрай пътя, зад празната рекламна табела на старо изоставено автокино, един безизразен стригос проследи преминаващия джип.
Господаря се пресегна с ума си. Изглеждаше не особено ефикасно, но наблюдаването от няколко перспективи едновременно фокусираше мислите му и го успокояваше.
През очите на един от воините си той видя управлявания от доктор Ефраим Гудуедър зелен автомобил да профучава по неосветен път в северната част на щата Ню Йорк. Огромният джип следваше жълтата линия по средата. Движеше се на север.
Видя и карания от доктор Нора Мартинес експлорър да минава покрай църква, разположена на малък градски площад. Престъпникът Аугустин Елисалде се наведе от предния прозорец, проблясна цев и образът на Господаря се изгуби. И те се движеха на север, по другата страна на магистралата, от която бяха потеглили - междущатския път, по който Господаря се возеше с висока скорост.
Той видя как момчето Закари Гудуедър седи в хеликоптера, който летеше косо на северозапад над щата. Момчето гледаше през прозореца на машината и не обръщаше внимание на доктор Евърет Барнс, седнал до него със сивосинкаво лице. Момчето и може би Барнс щяха да бъдат много важни за Господаря при отвличането на вниманието на Гудуедър или при убеждаването му.
Господаря гледаше и през възприятията на Кели Гудуедър. Пътуването в транспортно средство донякъде притъпяваше нейниясамонасочващ се импулс, но Господаря усещаше близостта й с доктор Гудуедър, неин партньор от времето, когато тя бе човек. Чувствителността й даде на Господаря допълнителна перспектива, от която да прецизира фокуса си върху доктор Гудуедър.
- Обърни тук.
Колата се извъртя и изфуча по рампата на изхода. Бандитският главатар Крийм натискаше силно педалите.
- По дяволите - пророни той при вида на все още горящата бензиностанция току до пътя. Миризмата на гориво навлезе във вентилационната система на автомобила.
- Наляво.
Крийм последва нарежданията и веднага обърна от мястото на взрива. Подминаха рекламата на киното и стоящия на пост вампир. Господаря още веднъж се потопи в зрението си и се видя в движещата се черна кола.
Настигаха Гудуедър.
Еф бръмчеше по второстепенните пътища, все на север. Не преставаше да сменя направлението, за да държи преследвачите си в недоумение. На всеки завой имаше вампири на пост. Познаваше дали е карал твърде дълго по един и същи път, когато поставяха препятствия пред него, за да го забавят или да предизвикат катастрофа - други коли, ръчна количка, саксии от някой цветарски магазин. При скорост от петдесет мили в час на асфалтов път подобни неща изникваха късно пред фаровете му и заобикалянето им беше опасно.
На няколко пъти вампирите опитаха да ги протаранят с кола или да ги следват. За Фет това бе знак да се подаде от люка на колата с картечницата в ръка.
Еф направо подмина града Сиракюз и подкара на изток покрай предградията му. Господаря знаеше къде са - но все още не знаеше къде отиват. Засега ги спасяваше единствено това. В противен случай Господаря щеше да струпа робите си на брега на реката Сейнт Лорънс и да попречи на Еф и останалите да я преминат.
Да можеше, Еф би продължил да кара до дневната светлина. Бензинът обаче си беше проблем, а спирането за презареждане бе твърде опасно. Щеше да им се наложи да рискуват и да чакат деня на реката като потенциални мишени.
Хубавото бе, че колкото по на север отиваха, толкова по-малко стригои виждаха покрай пътя. Извънградското население бе на тяхна страна.
Нора караше. Четенето на карти не беше сред силните страни на Гюс. Нора вярваше, че по принцип се движат на север, но бе наясно, че от време на време се отклоняват по малко на изток или на запад. Бяха подминали Сиракюз, но изведнъж Уотъртаун - последният по-значителен град преди канадската граница - й се стори прекалено далеч.
Радиото на седалката изпращя няколко пъти, но при всеки опит да се свърже с Еф отговорът бе тишина. След малко тя спря. Не искаше да рискува да изтощи батериите.
Фишърс Ландинг - това място бе определил Еф за срещата. Нора бе загубила представа колко часа са изминали от залеза и колко остават до изгрева - само знаеше, че са твърде много. Твърде много се нуждаеше от дневната светлина, за да може да си позволи да вярва на биологичния си часовник.