Просто отиди там, мислеше си тя. Отиди там и го направи.
- Ето ги и тях, докторе - обади се Гюс.
Нора огледа цялата ширина на улицата пред себе си. Понеже караше твърде съсредоточено в тъмнината, не видя нищо. После го забеляза: слаба светлина между върховете на дърветата.
Подвижна светлина. Хеликоптер.
- Търсят ни - продължи Гюс. - Май още не са ни забелязали.
Нора гледаше едновременно светлината и пътя. Подминаха пътен знак за към магистралата и разбраха, че са се върнали обратно към междущатската. Лоша работа.
Хеликоптерът кръжеше към тях.
- Гася фаровете - съобщи Нора; това означаваше и забавяне на скоростта.
Движеха се по тъмния път и гледаха как хеликоптерът обикаля и наближава. Светлината се усили и започна да се снишава, може би на няколкостотин метра северно от тях.
- Внимавай, внимавай - каза Гюс. - Приземява се.
Тя видя как светлината допира земята:
- Това трябва да е магистралата.
Гюс продължи:
- Според мен въобще не ни видяха.
Нора продължи по пътя; уцелваше платното заради черните клони по върховете на дърветата, които изпъкваха на фона на по- светлото небе. Опитваше да реши какво да прави.
- Да си тръгваме ли? - попита тя. - Или да рискуваме?
Гюс опитваше да погледне през предното стъкло.
- Знаеш ли? - изрече той. - Не мисля, че въобще са търсили нас.
Нора продължи да наблюдава пътя:
- В този случай какво е това?
- Така де. Въпросът е - стиска ли ни да разберем?
Нора бе прекарала достатъчно време с Гюс, за да знае, че това не е въпрос.
- Не - отвърна тя бързо. - Трябва да вървим. Да продължим да се движим.
- Може да е нещо.
- Какво?
- Не знам. Затова трябва да погледнем. Вече няколко километра не виждам никакви вампири покрай пътя. Според мен става да хвърлим едни бърз поглед.
- Бърз поглед - натърти Нора, все едно можеше да го накара да я послуша.
- Хайде, хайде - отвърна й той. - Ти самата искаш да разбереш. Освен това използват светлина, нали така? Значи са хора.
Тя отби от лявата страна на пътя и изключи двигателя. Излязоха от колата, но бяха забравили, че вътрешните светлини се включват при отварянето на вратите. Затвориха вратите, без да ги хлопват, застанаха прави и се заслушаха.
Роторите продължаваха да се въртят, но забавяха. Двигателят на хеликоптера бе току-що изключен. Гюс държеше автомата си малко настрани, докато се изкачваше по буренясалия каменист наклон; Нора го следваше малко вляво.
Като стигнаха горе, забавиха ход и надникнаха над мантинела- та. Чопърът беше на стотина ярда по-надолу по магистралата. Не се виждаха коли. Перките спряха да се въртят, обаче светлините продължиха да огряват пътя отсреща. Нора различи четири силуета, единият от които беше по-нисък от останалите. Освен това видя, без да може да е напълно сигурна, как пилотът, най-вероятно човек - както можеше да се предположи заради светлината - като че остана в кабината. Чакаше нещо. Какво чакаше? Скоро да излети отново?
Нора и Гюс пак се снишиха.
- Среща? - попита Нора.
- Нещо от сорта. Нали не мислиш, че това е Господаря?
- Не мога да кажа.
- Единият беше дребен. Като дете.
- Аха...
Нора закима утвърдително... и внезапно престана. Рязко вдигна глава и този път се показа над мантинелата. Гюс я задърпа за колана, но не и преди тя да успее да се увери кое е чорлавото момче на пътя.
- Боже мой.
- Какво? Какво те прихваща, по дяволите? - попита Гюс.
- Трябва да идем там - отговори Нора и издърпа меча си.
- Да бе, сигурно. Щом казваш. Обаче какво ще...
- Ще убием възрастните, но не и детето. Просто не бива да ги оставим да се измъкнат.
Нора се изправи и излезе на пътя, преди Гюс да смогне да се надигне. Тя тичаше право към хеликоптера и той я догони с усилие. Нора видя как двете по-едри фигури се обръщат към нея, преди да е произвела някакъв доловим шум. Вампирите бяха засекли то- плинното й излъчване и бяха усетили сребърния меч. Спряха и се върнаха при хората. Единият грабна момчето и опита да го вкара в хеликоптера. Канеха се да излетят отново. Моторът заработи и отново се разнесе хидравличният вой на перките.
Гюс почна да стреля. Първо се прицели в дългата опашка на машината, после мина на кабинката за пътниците. Това се оказа достатъчно да отдалечи вампира с момчето от чопъра. Нора вече бе изминала половината разстояние. Гюс стреля нашироко вляво от нея и попадна в кабината. Стъклото не се строши. Куршумите минаха чисто през него и след миг вътре бликна червен фонтан.