Гледаше как тя упътва шофьора си надолу по стръмнината към някакъв сервизен път. Движеха се бързо, преследваха експлоръра. Връзката на Кели със Зак беше много по-силна от връзката с бившия й съпруг доктор Ефраим Гудуедър. Копнежът й беше много по-явен и - в момента - много по-полезен.
Господаря вече разбираше още по-добре как напредват неверниците. Бяха захапали стръвта, за която той знаеше, че ще е неустоима. Той гледаше през очите на Закари Гудуедър, който седеше на задната седалка на автомобила, управляван от Аугустин Елисалде. Господаря беше едва ли не заедно с тях вътре в колата. Те се движеха към мястото на срещата с доктор Гудуедър. А той притежаваше Occido Lumen и знаеше къде е Черното място.
- Следвам ги - пропука в радиостанцията гласът на Барнс. - Ще Ви държа в течение. Виждате координатите ми.
Наистина, на джи-пи-ес устройството се виждаше движеща се точка. Несъвършено, бледо механично подобие на връзка с Господаря. Но той не можеше да си позволи да споделя нещо повече с предателя Барнс.
- Имам оръжие - обади се пак Барнс. - Очаквам Вашите заповеди.
Господаря се подсмихна. Какво раболепие.
Вече бяха близо, може би само на няколко мили от целта си. Посоката, в която се движеха, подсказваше, че искат да стигнат или до езерото Онтарио, или до реката Сейнт Лорънс. Прекосяването на вода не беше проблем. Господаря разполагаше с Крийм, който да го превози при необходимост - гангстерът формално още беше човек, макар и под пълната власт на Господаря.
Той нареди хеликоптерите да летят право на север.
Крийм имаше болки в устата. Венците му горяха покрай сребърните коронки на зъбите. Първо той си помисли, че това е от удара на господин Куинлан. Сега обаче и пръстите го заболяха, та свали сребърните пръстени, за да ги облекчи. Струпа украшенията в поставката за чаша на таблото.
Не се чувстваше добре. Усещаше се замаян и топъл. Най-напред се уплаши да не е бактериална инфекция като нещото, което бе отнесло човека на Гюс. Често погледнеше тъмното, гъмжащо от червеи лице на Господаря в огледалото за задно виждане, Крийм се притесняваше да не би Господаря да го е заразил. Само за миг усети нещо да се движи из ръката и бицепса му. Нещо повече от сърбеж. Нещо, запътило се към сърцето му.
Джипът на Еф стигна първи Фишърс Ландинг. Най-северният път вървеше покрай брега на Сейнт Лорънс. Господин Куинлан не можеше да открие никакви вампири в близката околност. Видяха знак с надписа
КЪМПИНГ „РИВЪРСАЙД“
да сочи натам, където пътят се отделяше от речния бряг. Свърнаха по черния път и стигнаха до голяма вдаваща се в реката земна маса. Имаше хижи, ресторант с магазинче наблизо и пясъчен плаж с притиснат до него почти невидим над водата док.
Еф рязко спря на края на пътя, остави фаровете включени и ги насочи към водата. Искаше да излезе на дока. Трябваше им лодка.
Щом затвори вратата, мощна светлина грейна в очите му и направо го ослепи. Той вдигна ръка и можа само да определи два източника - от ресторанта и от будка за даване на плажни дюшеци под наем. За миг се паникьоса, но разбра, че това са източници на изкуствена светлина; вампирите нямаха нужда от нея и не я ползваха.
Чу се глас, истински глас, а не достигащият до ума му шепот на някой вампир:
- Стой! Не мърдай!
- Окей, окей! - отвърна Еф и опита да защити очите си. - Аз съм човек!
- Сега ще я видим тая работа - произнесе женският глас.
От другата страна се обади мъжки глас:
- Въоръжен е!
Еф погледна към Фет, застанал от другата страна на джипа. Фет ги попита:
- Вие въоръжени ли сте?
- По-добре не питай! - изрече мъжкият глас.
- Може ли и ние, и вие да оставим оръжията и да си поговорим? - продължи Фет.
- Не - отвърна му женският глас. - Добре е, че не сте кръвопийци, но това не значи, че не сте нападатели. Или маскирани хора от Стоунхарт.
- Нито едното, нито другото - продължи Еф, като се пазеше от светлините с отворени длани. - Дошли сме тук за... една мисия. Но нямаме много време.
- Има още един на задната седалка! - изкрещя мъжкият глас. - Покажи се!
По дяволите, рече си Еф. Как да започне?
- Вижте, дойдохме тук чак от Ню Йорк.
- Уверен съм, че там ще бъдат направо щастливи да ви видят как се връщате.
- Вие... вие звучите като бойци. Срещу вампирите. И ние сме бойци. Част от съпротивата.