- Нямаме свободни места тука, приятелю.
Еф продължи.
- Трябва да достигнем до единия от островите.
- Чудесно. Само го направете от някое друго място по реката Сейнт Лорънс. Не искаме никакви неприятности, но сме готови да ги посрещнем.
- Ако ми дадете само десет минути да обясня...
- Имате десет секунди да напуснете. Мога да видя твоите очи и очите на приятелчето ти. На светлината са добре. Но ако другият ви приятел не излезе от колата, започваме да стреляме.
- Най-напред, в колата имаме нещо чупливо и експлозивно, тъй че във ваш интерес е да не стреляте. Второ, няма да харесате другия ни приятел.
Намеси се и Фет.
- Той изглежда като вампир. Зениците му ще блеснат като стъкло на светлината, понеже е отчасти вампир.
Мъжкият глас възрази:
- Няма такова чудо.
- Има - поде на свой ред Еф. - Той е на наша страна, и аз мога да го обясня - или да опитам - ако ми дадете възможност.
Еф усети как източникът на светлината се движи към него. Стегна се в очакване на нападение.
Мъжкият глас от другата светлина каза:
- Внимавай, Ан!
Жената спря на около десет ярда от Еф, достатъчно близо, та той да усети топлината от лампата. Забеляза гумени ботуши и един лакът зад лъча.
- Уилям! - извика женският глас.
Уилям, мъжът с другия фенер, се затича към Фет.
- Какво става?
- Разгледай добре лицето му - продължи жената.
За момент и двата лъча светеха право в него.
- Какво? - попита Уилям. - Не е вампир.
- Не, глупако. От новините. Издирваният човек. Ти ли си Гудуедър?
- Да. Казвам се Ефраим.
- Гудуедър. Докторът беглец. Който уби Елдрич Палмър.
- Всъщност - уточни Еф - обвинението срещу мен бе лъжливо. Не аз убих стария мръсник. Въпреки че опитах.
- Те те търсеха много сериозно, тия гадове, нали?
Еф кимна.
- Все още ме търсят.
Уилям се намеси.
- Не знам, Ан.
Тя продължи.
- Имаш десет минути, задник такъв. Само дето твоят тъй наречен приятел остава в колата, а ако опита да излезе, всички отивате за храна на рибите.
Фет стоеше пред задния край на джипа, показваше им устройството и добавения на светлината на фенерчето таймер.
- Мамка му. Шибана атомна бомба - изрече Ан, жена на петдесетина, с дълга излиняла сива коса на плитка. Беше обута в рибарски ботуши под мушамена дреха.
- Сигурно сте си мислели, че ще е по-голямо - каза Фет.
- Знам ли какво съм си мислила.
Погледна отново Еф и Фет. Уилям - мъж над четиридесетте, напъхан в разръфан вълнен пуловер и провиснали джинси - остана настрана с две ръце на пушката. Лампите бяха в краката му; едната придължаваше да свети. Светлината намяташе господин Куинлан, вече излязъл от колата, със заплашително наметало от сенки.
- Знам само, че положението ви е твърде странно, за да е измислено.
- Не искаме от вас нищо освен карта на островите и средство да тръгнем оттук - обясни Еф.
- Ще взривите това малко чудо.
- Да - продължи той. - Наистина. Ще ви се наложи да се преместите оттук, независимо дали островът е на половин миля от брега или не.
- Не живеем тук - отвърна Уилям.
Най-напред Ан го изгледа с упрек - бе казал твърде много. После обаче омекна - можеше да бъде откровена с Еф и Фет, тъй като и те бяха откровени с нея.
- Ние живеем на островите - рече тя. - Там проклетите кръвопийци не могат да достигнат. Там има стари фортове от времето на Войната за независимост. Живеем в тях.
- Колко хора сте?
- Всичко на всичко - четиридесет и двама души. Бяхме петдесет и шест; загубили сме четиринадесет. Живеем разделени на три групи, понеже дори и след края на света някои хора не могат да се спогаждат помежду си. Повечето сме съседи, дето не се познавахме преди тая проклетия. Постоянно се връщаме на материка за оръжия, инструменти и храна - нещо като Робинзон Крузо, ако сметнем материка за разбития кораб.
- Имате лодки - обади се Еф.
- Имаме лодки. Три моторници и колкото щеш малки с гребла.
- Хубаво - продължи той. - Много добре. Надявам се да ни заемете една. Съжалявам, че ви докарваме тази неприятност.
После се обърна към Родения.
- Нещо?
- Нищо.
Но по тона му Еф разбра, че времето им е на привършване. Запита Ан:
- Познавате ли островите?
Тя кимна.
- Уилям ги познава най-добре. Знае ги като петте си пръста.
Еф се прехвърли към него.
- Можем ли да влезем в ресторанта и да ми нахвърляте някои указания? Знам какво търся. Островът е с много малко растителност, скалист, формата му е като трилистна детелина, тоест - като три преплитащи се пръстена. Като знак за биологична заплаха, ако можете да си го представите.