Ан и Уилям се спогледаха и стана ясно, че и двамата отлично знаят за кой остров им говори Еф. Той усети прилив на адреналин.
Изненада ги изпукване на радиото, което накара Уилям да отстъпи. Беше радиостанцията от предната седалка на джипа.
- Наши приятели - обясни Фет, стигна до вратата и хвана радиото. - Нора?
- Слава Богу - дочу се тя; гласът й бе неясен. - Стигнахме Фи- шърс Ландинг. Къде сте?
- Следвай знаците към плажа. Ще видиш стрелка за Къмпинг „Ривърсайд.“ Следвай черния път към водата. Побързай, но се движи внимателно. Срещнахме други хора, които могат да ни помогнат да влезем в реката.
- Други хора?
- Довери ми се и ела тук веднага.
- Окей, виждам знака за към плажа - отговори тя. - Ще дойдем.
Фет изключи радиото.
- Близо са.
- Добре - и Еф отново се обърна към господин Куинлан. Родения наблюдаваше небето, сякаш търсеше знамение. Това притесни доктор Гудуедър. - Още някаква информация за нас?
- Нищо ново.
- Колко часа имаме до пладне?
- Боя се, че са твърде много.
- Нещо те притеснява - продължи Еф. - Какво е то?
Не харесвам пътуванията по вода.
- Ясно. Друго?
- Досега трябваше да сме видели Господаря. Не ми се нрави, че още не сме се срещнали...
Ан и Уилям искаха да говорят, но Еф просто искаше да му начертаят как да стигне до острова, тъй че ги остави да рисуват на гърба на една книжна салфетка и се върна при Фет. Другият бе застанал пред бомбата - поставена на щанда за сладолед пред магазинчето до ресторанта. През стъклените врати Еф видя как господин Куинлан чака вампирите на плажа.
Еф започна:
- Колко време ще имаме?
Фет му отговори:
- Не знам. Надявам се да ни стигне.
Показа му ключа и задействания предпазител.
- Така го поставяш на забавеното действие.
То се намираше до иконката на часовник, изрисувана на малкото табло.
- А така не го поставяй.
И посочи кръстчето.
- В този случай бягай презглава.
Еф усети как още едно схващане пълзи по ръката му. Стисна юмрук и потисна болката, доколкото можеше.
- Не ми харесва идеята да я оставим тук. Много неща могат да се прецакат само за няколко минути.
- Нямаме избор. Не и ако искаме да оцелеем.
И двамата погледнаха към приближаващите се фарове. Фет изтича към колата на Нора, а Еф остана, за да наблюдава работата на Уилям. Ан излизаше с предложения, а Уилям изглеждаше отегчен.
- Четири острова настрани и един нагоре.
- Ами Малкия пръст?
- Не можеш да даваш на тези острови някакви галени имена и да очакваш всеки друг да ги запомня.
Ан погледна Еф и му обясни:
- Третият остров изглежда така, сякаш има кутре.
Еф погледна скицата; пътят се виждаше ясно, и това бе доста- тъчно.
Той продължи.
- Можете ли да отведете останалите надолу по реката до вашия остров преди нас? Ние няма да оставаме и да използваме провизиите ви. Просто място, където да се скрием и да изчакаме всичко да премине.
- Разбира се - отвърна му Ан. - Особено ако вярвате, че можете да направите нещото, което твърдите, че можете да направите.
Еф кимна.
- Животът на Земята отново ще се промени.
- Отново ще стане нормален.
- Не бих се съгласил - продължи Еф. - Доста вода ще изтече, преди да се върнем към нещо, което да наподобява нормалния живот. Поне няма вампирите да ни управляват.
Ан явно се бе научила да не оставя надеждите си да хвърчат прекалено нависоко. Тя му рече:
- Съжалявам, че те нарекох задник, момче. Ти си корав мъжага.
Еф не можа да се удържи и се усмихна. Напоследък приемаше всякакви комплименти, все едно колко двусмислени.
- Можеш ли да ни кажеш за града? - продължи тя. - Чухме, че целият град изгорял.
- Не, той е...
Стъклените врати на магазинчето се отвориха и Еф се обърна. Влезе Гюс с автомата в едната ръка. През стъклото се видя как и Нора приближава вратата. До нея вместо Фет вървеше високо момче на около тринадесет години. Влязоха и Еф не можа да каже или продума нищо... но сухите му очи изведнъж се изпълниха със сълзи, а гърлото му се сви.
Зак се огледа предпазливо. Очите му подминаха Еф, спряха се на старите реклами на сладоледи по стената... после бавно се върнаха на лицето на баща му.
Еф отиде до него. Момчето отвори уста, но не каза нищо. Еф застана на коляно пред сина си. Преди можеше да го погледне право в очите от това положение. Днес трябваше да вдигне поглед на няколко инча. Разрошената коса падаше над лицето на Зак и отчасти скриваше очите му.