Сградата беше необитаема от идването на вампирите насам. Моргата не се вписваше в инфраструктурата на град, управляван от вампири, понеже смъртта вече не беше неизбежната последна точка от съществуването на човека. Следователно свързаните с края на жизнения път ритуали като оплакването, подготовката на тялото и погребването му вече не бяха необходими и рядко се изпълняваха.
За Еф тази сграда беше нещо като неофициална оперативна база. Той тръгна по стълбите нагоре, готов да чуе от Нора как неговото отчаяние заради отсъствието на Зак пречи на съпротивата. Доктор Нора Мартинес беше пряко подчинена на Еф в проекта „Канарче“ в Центъра за контрол на болестите. Сред напрежението и хаоса при появата на вампирите отдавна тлеещата връзка между двамата премина от професионална в лична. Еф беше опитал да изведе Нора и Зак на безопасно място извън града по времето, когато влаковете още се движеха през Пен стейшън. Но най-големите страхове на Еф се сбъднаха, когато Кели, привлечена от своя Близък, поведе банда стригои из тунелите под реката Хъдсън. Те предизвикаха дерайлирането на влака и изтребиха пътниците, а Кели нападна Нора и отвлече своя син.
Пленяването на Зак - за което Еф ни най-малко не винеше Нора - все пак отвори пропаст между тях. То отвори пропаст и между Еф и всичко останало. Еф не се чувстваше свързан със самия себе си. Усещаше се прекършен, разбит на парчета и знаеше, че сега може да предложи на Нора само това.
Нора си имаше свои грижи - преди всичко с майка си, Мариела Мартинес, чийто ум беше замъглен от болестта на Алцхаймер. Сградата на Службата на главния съдебен лекар беше достатъчно голяма и майката на Нора можеше да обикаля из горните етажи, превързана с колани към инвалидната количка, или да се плъзга по чорапи във фоайето, докато разговаря с хора, които вече не са с нея или отдавна са мъртви. Окаяно съществуване, но всъщност не твърде различно от това на останалите оцелели хора. А може би и по-добро - умът на госпожа Мартинес беше намерил спасение в миналото и така можеше да избегне ужасите на настоящето.
Първият знак за Еф, че нещо не е наред, беше количката, преобърната на една страна до вратата към стълбището на четвъртия етаж; коланите се валяха по пода. После го удари дъх на амоняк - остатъчната миризма от присъствието на вампири. Еф измъкна меча и ускори ход по коридора; усети как му призлява. Сградата разполагаше с някакво електрическо захранване, но той не можеше да ползва фенер или лампи, видими откъм улицата, и затова продължи по сумрачния коридор, отбранително приведен и предпазлив край вратите, ъглите и други възможни скривалища.
Подмина един съборен параван. Разровена кабинка за преобличане. Преобърнат стол.
- Нора! - извика той. Непредпазливо, обаче ако тук още имаше някакви стригои, искаше веднага да ги привлече.
На пода в един ъглов кабинет откри раницата на Нора. Беше отворена, дрехите и личните й вещи бяха разпилени из стаята. Ултравиолетовата й лампа стоеше в ъгъла, включена да се зарежда. Дрехите бяха едно нещо, обаче Еф знаеше, че Нора няма да тръгне където и да е без лампата, освен ако няма друг избор. Не забеляза никъде нейната торба с оръжия.
Взе преносимата лампа и включи черната светлина. Тя разкри усукани светли петна на мокета и отстрани на бюрото - петна от вампирски екскременти.
Тук бяха вилнели стригои - това беше очевидно. Еф се помъчи да остане съсредоточен и спокоен. Реши, че е сам, поне на този етаж - нямаше вампири, което беше добре, но я нямаше и Нора, нито пък майка й, което го съсипа.
Имало ли е борба? Постара се да разчете следите в стаята, петната и прекатурения стол. Прецени, че е нямало. Обиколи фоайето в търсене на други доказателства за борба - освен поразената мебелировка - но не откри нищо. Битката щеше да е последното средство на Нора и ако се беше съпротивлявала тук, сега сградата щеше да е под контрола на вампирите. В очите на Еф случилото се приличаше повече на обир.
Докато оглеждаше бюрото, той откри натъпкана отдолу торбата с оръжия на Нора; мечът й беше вътре. Явно са я изненадали. Щом не е имало борба, сблъсък на среброто с вампирите, то вероятността Нора да загине от насилствена смърт намаляваше рязко. Стригоите не се интересуваха от жертви. Целта им беше да напълнят лагерите.
Пленена ли беше Нора? Възможно, обаче Еф я познаваше - тя никога не би се дала без бой, а следи от бой той просто не виждаше. Следователно Нора би се покорила само от страх за безопасността на госпожа Мартинес.
При това положение нямаше вероятност Нора да е превърната. Под управлението на Господаря стригоите не бързаха да увеличават числеността си - пиенето на кръвта на човек и заразяването му с вируса просто създаваше още един вампир, който трябва да се прехранва. Не, по-вероятно беше Нора да е откарана в пленнически лагер извън града. Оттам можеха да я разпределят на някаква работа или да я накажат другояче. За лагерите не беше известно много; някои от хората, които влизаха в тях, така и не се появяваха отново. Далеч по-сигурен щеше да е краят на госпожа Мартинес, която отдавна беше подминала възпроизводителната си възраст.