- Тогава остани тук - отвърна Фет, хвана раницата си и тръгна след Гюс и Нора.
Ан и Уилям се спуснаха към него с картата. Еф им каза:
- Отидете при лодките. Чакайте ни.
- Мястото няма да стигне за всички, ако отивате до острова.
- Ще го оправим - каза Еф. - Отивайте. Преди да са опитали да ги потопят.
Еф заключи вратата зад тях и се обърна към Зак. Погледна лицето на сина си и потърси там увереност.
- Всичко е наред, Зи. Ще бъдем окей. Скоро ще свърши.
Зак премигваше бързо, докато гледаше как баща му навива картата и я пъхва в джоба на палтото си.
Стригоите прииждаха от мрака. Господин Куинлан виждаше топлинните им отпечатъци през дърветата и ги чакаше. Десетки вампири, като след тях идеха още - може би стотици. Гюс се появи и започна да стреля от черния път по една неосветена кола. От покрива излизаха искри, стъклото се напука, но возилото продължи напред. Гюс стоеше пред него, докато не се увери, че е изпратил в стъклото смъртоносна доза куршуми. После отскочи встрани в последния момент - или поне така му се струваше.
Ала колата се обърна подире му както се бе насочил към гората. Един дебел дънер я спря със звънлив удар, но не преди предната решетка да удари краката му и да го изстреля сред дърветата. Лявата му ръка изпука като строшен клон. Когато стъпи на краката си, я видя да виси изкривена от страната му; беше счупена в лакътя и може би в рамото.
Гюс изруга през зъби; болката бе ужасна. Въпреки това бойните му инстинкти продължаваха да действат; застави се да изтича до колата, като очакваше вампирите да се изсипят от нея като циркови клоуни.
Гюс се пресегна със здравата си ръка - с нея държеше щайера - и побутна главата на шофьора от кормилото. Беше Крийм, главата му вече облегната на седалката, сякаш е задрямал - само дето бе получил два от изстрелите на Гюс в главата и един в гърдите.
- Екзекуция „Мозамбик“ наопаки, мръснико - произнесе мексиканецът и отпусна главата; носът леко изхрущя върху волана.
Гюс не засече ничие друго присъствие - макар че задната врата стоеше странно отворена.
Господаря...
Господин Куинлан се бе понесъл подир плячката си със светкавична бързина. Гюс се облегна на колата и започна да преценява сериозността на раната на ръката си. Тогава забеляза струйката кръв, протекла от врата на Крийм...
Раната не беше причинена от куршум.
Изведнъж очите на Крийм се отвориха. Той излетя от колата и се хвърли към Гюс. Ударът на масивното му тяло направо изкара въздуха от дробовете на Гюс, все едно бик удря матадора; силата на Крийм бе почти колкото на колата и Гюс направо полетя. Той се хвана за оръжието си, но ръката на Крийм обхвана неговата с невероятна сила, премаза сухожилията му и застави пръстите да се разтворят. Коляното на Крийм бе върху ранената лява ръка на Гюс и разтрошаваше счупената кост като чукчето на хаванче.
Гюс изкрещя от гняв и болка.
Очите на Крийм бяха широко отворени, изглеждаха безумни и леко разфокусирани. Лъскавата му усмивка започна да дими и да изпуща пара - вече обзетите от заразата венци изгаряха при контакта със сребърните импланти. По същата причина изгаряше и плътта от ставите му. Крийм обаче не спираше, направляван от волята на Господаря. Щом челюстта му се отвори и изщрака шумно, Гюс разбра, че Господаря иска да вземе него и така да извлече информация, за да провали плана им. Болката в лявата ръка направо обсеби Гюс, но той можа да види как жилото на Крийм напъпва в устата му, бавно и някак странно притеглящо; зачервената плът се разделяше и разтваряше, показваше все нови и нови слоеве и се нагласяше да се задейства.
Волята на Господаря предизвика мигновеното превръщане на Крийм. Жилото се наля с кръв сред облаците сребърна пара и бе готово да удари. По гърдите на Гюс покапаха лига и останки от кръвта, когато безпаметното същество - в миналото Крийм - надигна вампирската си глава.
С едно последно усилие Гюс успя да извърти ръката с оръжието тъй, че да се прицели, макар и неточно, в главата на Крийм. Стреля веднъж, два, три пъти; при толкова малко разстояние всеки изстрел откъсваше по много месо и кости от лицето и врата на Крийм.
Жилото обаче се стрелкаше бясно из въздуха и търсеше да се добере до Гюс. Той пък продължи да стреля и уцели даже жилото. Вампирска кръв и червеи се разхвърчаха навсякъде, когато Гюс успя да пречупи гръбнака на Крийм и да пресече гръбначния му мозък.