Крийм се преобърна и падна тежко на пода, като потръпваше и изпускаше пара.
Гюс побягна от оживилите се кръвни червеи. Веднага усети убождане в крака и бързо вдигна левия крачол на панталона си. Видя как един червей се забива в тялото му. Инстинктивно се пресегна за едно остро парче от натрошената решетка на автомобила и го заби в крака си. Направи разрез и видя видя как червеят се извива и навлиза все по-надълбоко. Гюс го хвана и го изскубна от крака си. Шиповете на червея се бяха закачили здраво и болката бе убийствена - но той го направи, извади тънкия червей, хвърли го на земята и го уби.
Стъпи на крака; гърдите му се вдигаха и спускаха, кракът му кървеше. Но той нямаше проблем с това да гледа собствената си кръв - стига да оставаше червена. Господин Куинлан се върна и загледа сцената, особено трупа на Крийм.
Гюс се ухили.
- Виждаш ли, сотра? Не можеш да ме оставиш дори и за една минута.
Родения усети как други натрапници се придвижват по ветровития бряг и насочи Фет натам. Първият от нападателите тръгна към Родения. Първата вълна, която щеше да бъде пожертвана, настъпи устремно, и господин Куинлан им отвърна със същата ярост. Докато се биеше, засече от дясната си страна три пипалца, струпани около женски вампир. Едно от тях се откъсна и го нападна, като се понесе на четири крака към него. Господин Куинлан отхвърли настрана един двукрак вампир, за да се заеме с пъргавото сляпо създание. Той го запрати надалеч, то се преобърна по гръб, но после отново застана на четири крака, като животно, което е било отблъснато от потенциалната си плячка. Още два вампира нападнаха господин Куинлан, и той бързо се отмести, за да ги избегне, като не преставаше да следи пипалото.
Едно тяло долетя от една от предните маси и се стовари върху гърба и раменете на господин Куинлан с пронизителен писък - Кели Гудуедър, дясната й ръка размахана - и одраска лицето на Родения. Той нададе вой и удари назад; тя отново го удари, но той пресрещна и сграбчи китката й.
Залпът от картечницата на Гюс я събори от раменете на господин Куинлан. Той предусети следващо нападение на пипалцето, но след това го съзря надупчено и паднало в прахта.
Господин Куинлан докосна лицето си. Ръката му се отдели лепкава и бяла. Обърна се, за да достигне Кели, но нея я нямаше.
Някъде в ресторанта иззвънтя стъкло. Еф приготви сребърния си меч. Той премести Зак в ъгъла на щанда за сладкиши; така го пазеше, но и го държеше като в капан, без възможност да избяга. Бомбата остана откъм стената, над торбата на Гюс и черната кожена чанта на Родения.
От ресторанта дотърча противно малко пипалце, следвано от още едно. Еф извади сребърния си меч и позволи на сляпото създание да го усети. Зад тях, в мрачния отвор на вратата, се появи фигура, само силует, черна като пантера.
Кели.
Изглеждаше ужасно повяхнала; дори бившият й съпруг едвам разпозна нейните черти. Алената гуша леко се поклащаше под мъртвите очи в червено и черно.
Бе дошла за Зак. Еф знаеше какво трябва да направи. Имаше само един начин да развали магията. Когато взе решението, мечът в ръцете му затрепери - ала трептенето дойде от самото острие, а не от нервите му. Както държеше меча пред себе си, той сякаш започна слабо да блести.
Тя започна да приближава към него, а от двете й страни вървяха превъзбудените пипалца. Еф й показа острието.
- Това е краят, Кели... и аз съжалявам много... толкова много...
Тя не виждаше Еф, а само застаналия зад него Зак. Лицето й не можеше да изобрази каквото й да е чувство, но Еф разбираше импулса да притежава и да защитава. Разбираше го много добре. Гърбът му се сгърчи отново и болката стана почти непоносима, но той успя някак да я овладее и да се удържи.
Кели се съсредоточи върху Еф. Помръдна ръката си - само леко движение напред - и пипалцата се впуснаха към него като отвързани кучета. Нападнаха го и от двете страни; Еф имаше само части от секундата, за да избере между тях. У\ари едното и пропусна, но успя да изрита другото настрани. Първото го нападна отново и Еф го засече с меча, но бе загубил равновесие и само го удари с плоското по главата. Пипалцето се оттегли замаяно и бавно се изправи.
Кели рипна на една от масите, отскочи от нея и опита да прехвърли Еф и да достигне Зак. Еф обаче застана право на пътя й и двамата се сблъскаха - тя се претърколи настрани, а Еф за малко да падне назад.
Той забеляза как другото пипалце преценява размерите му отстрани и приготви меча си. Тогава Зак се втурна покрай него. Еф едва успя да улови момчето за яката и го дръпна обратно. Зак се измъкна от дрехата, но остана прав точно пред баща си.