- Прекратете това! - каза той, протегнал едната си ръка към майка си, другата към Еф. - Недейте!
- Зак! - изкрещя Еф. Момчето бе достатъчно близо и до двамата, та Еф се уплаши, че той и Кели ще хванат по една ръка и ще се получи нещо като дърпане на въже.
- Спри! - изкрещя Зак. - Моля те! Моля те - не я наранявай! Тя е всичко, което имам...!
Думите раниха Еф. Той, отсъстващият баща, бе аномалията. Винаги е бил аномалия. За миг стойката на Кели се отпусна, а ръцете й се виснаха край голите хълбоци.
Зак й каза:
- Ще дойда с теб. Искам да се върна.
Но в този миг друга сила се прояви в очите на Кели - нечия чужда, чудовищна воля. Тя веднага отскочи и силно блъсна Зак настрани. Челюстта й се отвори и жилото се стрелна към Еф, който едва се отмести навреме и гледаше как мускулестият придатък изсвистява точно на мястото, където се бе намирал вратът му. Замахна към жилото й, но бе загубил равновесие и не улучи.
Пипалцата се нахвърлиха върху Зак и го събориха. Момчето крещеше. Жилото на Кели се прибра и само връхчето му се подаваше от устата й като тънък раздвоен език. Тя се хвърли върху Еф, наведе глава, удари го в слънчевия сплит и го свали на пода. Той се хлъзна назад и се удари силно в преградата на щанда.
Бързо застана на колене, отново обзет от спазъм - ребрата, някои от тях счупени, се забиха в белите дробове и светкавично стегнаха гръдния му кош. Така замахът му беше по-къс, когато извади меча и опита да я спре. Кели изрита ръката му. Босият й крак го удари под лакътя и дланите му се стовариха върху щанда. Мечът изпадна от хватката му и издрънча на пода.
Еф погледна нагоре. Кели се втурна към него. В очите й грееше яркочервен блясък.
Той протегна ръка надолу, без да поглежда, и някак напипа дръжката на меча. Хвана го точно в мига, когато челюстта й се отвори и тя се хвърли напред.
Острието преряза гърлото й, пресече механизма на жилото и излезе откъм гърба. Еф съзерцаваше ужасено как жилото се отпуска, а тя го гледа невярващо. Отворената й уста се изпълни с бяла, гъмжаща от червеи кръв, а тялото се отпусна върху сребърния меч.
За миг - вероятно плод на въображението му, но той го прие - Еф видя в очите й някогашния човек на име Кели да го гледа с израз на пълен покой.
После създанието се върна и клюмна окончателно.
Еф продължи да я държи изправена, докато бялата кръв не стигна почти до дръжката на оръжието му. След това се отърси от потреса си, завъртя се, извади меча и тялото на Кели се отпусна на пода.
Зак завика. Изправи се, движен от силата и гнева си, и отхвърли пипалцата. Слепите деца-вампири направо побесняха и се впуснаха към Еф. Той извъртя лепкавия меч диагонално отдолу нагоре и с лекота посече първото. Тогава второто отскокна назад. Еф го гледаше как се оттегля с широки крачки от помещението и не спира да го гледа - главата му беше извъртяна почти изцяло към гърба.
Свали меча. Зак стоеше над останките на превърнатата си във вампир майка, плачеше и хлипаше. После погледна баща си с омраза и отвращение.
- Ти я уби - произнесе той.
- Убих вампира, който ни я бе отнел. Който я отне от теб.
- Мразя те! Ужасно те мразя!
В яростта си Зак видя фенерче с дълга дръжка на плота тезгяха, грабна го и се упъти кам баща си. Еф пресрещна насочения към главата му удар, но инерцията на момчето ги сблъска, то се озова върху него и притисна счупените му ребра. Синът му се оказа изненадващо силен и Еф изпита ужасяваща болка. Зак нанасяше удари, а баща му ги възпираше с ръка. Момчето изпусна фенера, но продължи да се бие - удряше Еф с юмруци по гърдите, а ръцете му се плъзваха под дрехата. Най-накрая Еф пусна меча си, за да хване китките на момчето и да го удържи.
И тогава видя смачкано листче хартия в левия му юмрук. Зак усети, че баща му е забелязал, и опита да му попречи да разтвори пръстите на ръката му.
Еф измъкна намачканата карта. Зак бе опитал да я вземе от него. Надзърна в очите на сина си и забеляза присъствието в тях. Видя как Господаря наблюдава през сина му.
- Не - произнесе Еф. - Недей, моля те. Недей!
Той отблъсна момчето. Повдигна му се. Погледна картата и я пъхна в джоба си. Зак се изправи и започна да се оттегля назад. Еф разбра, че синът му ще се затича към атомната бомба. Към детонатора.
Родения бе там. Господин Куинлан пресрещна момчето, хвана го в мечешката си прегръдка и го отведе настрани. Драскотина от лявото око до дясната буза пресичаше лицето на Куинлан. Еф се изправи, но разкъсващата болка в гърдите бе нищо в сравнение със загубата на Зак.
Той хвана меча си и отиде до момчето, все още хванато от Родения. Зак гримасничеше и поклащаше равномерно глава. Еф задържа сребърното острие до сина си и зачака реакцията. Среброто не го засегна. Господаря бе в ума, но не и в тялото му.