- Това не си ти - рече Еф на Зак, пък и на себе си. - Ще се оправиш. Трябва да те измъкна оттук.
- Трябва да побързаме.
Еф измъкна Зак от хватката на Куинлан.
- Да вървим към лодките.
Родения преметна кожената торба през рамо, хвана ремъците на бомбата и я вдигна от тезгяха. Еф взе торбата от пода и побутна Зак към вратата.
Доктор Евърет Барнс се криеше зад депото за боклука, на двадесетина стъпки от ресторанта, на края на мръсния паркинг. Вдиша през разбитите си зъби и усети приятното пробождане на болката. Ако в играта имаше и атомна бомба - което, имайки предвид явната обсебеност на Ефраим от отмъщението, бе истина - Барнс трябваше да се измъкне колкото може по-далеч от това място, но не преди да е застрелял оная кучка. Той имаше пистолет. Девет милиметров, със зареден пълнител. Трябваше да го използва срещу Ефраим, но от негова гледна точка Нора щеше да е бонус. Черешката на тортата.
Опита да задържи дъха си, за да успокои пулса. Допря пръсти до гърдите си и усети странна аритмия. Едва се ориентираше и сляпо следваше джипиеса, който го свързваше с Господаря и позволяваше да определи положението на Зак чрез датчик, скрит в една от обувките на тийнейджъра. Въпреки уверенията на Господаря Барнс бе нервен; при толкова вампири навсякъде въобще не беше сигурно, че те ще различат приятеля от врага. За всеки случай, докторът бе решил да се добере до някакво превозно средство, ако искаше да има някакъв шанс да се измъкне преди лагерът да се превърне в атомна гъба.
Съгледа Нора на стотина стъпки напред. Прицели се колкото можа и откри огън. Пет изстрела излетяха един след друг от оръжието и поне един от тях я засегна, тъй като тя падна зад една редичка дървета... и след нея във въздуха пръсна кръв.
- Уцелих те, курво мръсна! - произнесе триумфално Барнс.
Тръгна от вратата и се затича през откритото пространство към дърветата. Ако успееше да върви по черния път до главната улица, можеше и да намери кола или друго возило.
Достигна първата редица дървета, спря и потрепери, понеже видя на земята локвичка кръв... но не и Нора.
- По дяволите! - произнесе той, инстинктивно се обърна и навлезе между дърветата, като напъха пистолета в панталоните си. Металът го опари, и той изквича Мамка му! Не бе и помислял, че оръжията са толкова горещи. Протегна и двете ръце пред лицето си - клоните се закачаха за униформата му и късаха медалите от гърдите му. Спря се на едно сечище и се прикри задъхан в храстите; горещото дуло продължаваше да изгаря крака му.
- Мен ли търсиш?
Барнс се извърна и видя Нора Мартинес само през три дървета. На челото й имаше драскотина - открита кървава рана с големината на пръст. Това бе единствената й контузия.
Той опита да побегне, но тя го спипа за яката и го дръпна назад.
- Така и не проведохме последната среща, за която настояваше - подхвърли Нора и започна да го блъска през дърветата към черния път.
- Нора, моля те...
Тя го издърпа на открито и го изгледа. Сърцето му препускаше и дишането му бе накъсано.
- Ти не управляваш този лагер, нали? - запита го тя.
Той дръпна пистолета, но го закачи за панталоните си модел „Сансабелт“. Нора бързо му го взе и го запъна с опитно движение. Опря го в лицето му.
Той вдигна ръце:
- Моля те!
- А, ето ги и тях.
Иззад дърветата се появиха вампирите, готови да се нахвърлят, спирани само от сребърното острие в ръката на Нора. Те заобиколиха двамата човеци и се оглеждаха за пролука.
- Аз съм доктор Евърет Барнс - обяви мъжът.
- Не си мисли, че точно в момента ще обръщат внимание на титлите - отвърна му тя, докато ги държеше на разстояние. Пре- бърка джобовете на Барнс, откри предавателя и го стъпка. - Според мен, ти повече не си полезен.
- Какво ще правиш? - попита той.
- Разбира се, ще пусна тия кръвопийци - отговори му тя. - Въпросът е какво ще правиш ти?
- Аз... нямам повече оръжия.
- Лоша работа. Понеже, точно като теб, те не държат особено на честния бой.
- Ти... няма да го направиш.
- Ще го направя - прекъсна го тя. - Имам по-сериозни проблеми от теб.
- Дай ми оръжие... моля те... и ще направя всичко, което искате. Ще ви дам каквото искате...
- Искаш оръжие? - попита го Нора.
Барнс изскимтя нещо като „да.“
- Е, на ти тогава...
Извади от джоба си обработения лично от нея нож и го заби дълбоко в рамото на Барнс, между раменната кост и ключицата.