- Чакайте, видяхте ли това? - изкрещя Фет.
Нора чу потропването, което издаваше присъствието на Господаря. Невъзможно, но димната стена промени движението си изцяло, отдръпна се от дърветата и се понесе срещу посоката на речния бриз към брега - и ги обкръжи. Нора и Фет веднага се оказаха разделени и към тях от дима мълчаливо, с меката стъпка на босите си крака върху влажния пясък, заизлизаха вампири.
Хеликоптерните перки разсичаха въздуха. Пукот и глухи удари от изстрелите отгоре хвърляха пясъка върху обувките им. Снайперистите стреляха на сляпо в облака дим. Един вампир бе уцелен в главата точно преди Нора да го съсече. Роторите връщаха дима обратно към нея; тя бе заслепена, кашляше, но описа пълен кръг около себе си с меча. Изведнъж се зачуди от коя страна беше брегът и от коя - водата. Видя някакво завихряне в дима – като пясъчна вихрушка - и още веднъж ясно чу потропването.
Господаря. Тя продължи да се върти и да се сражава с дима и с всичко в него.
Гюс постави ранената ръка зад гърба си и слепешката затича през задушаващия виолетов облак, като се придържаше към брега. Лодките бяха завързани за един несвързан със земята док, на четиридесет-петдесет стъпки във водата.
Лявата страна на Гюс бе отекла, а ръката му - възпалена. Почувства се неспокоен, когато се измъкна от виолетовия облак пред обърнатите към реката прозорци на ресторанта; очакваше редичка изгладнели вампири. Беше сам на брега.
Но не и във въздуха. Видя черните хеликоптери - шест от тях бяха право над него, а други шест или горе-долу толкова идваха отзад. Висяха ниско, скупчени като гигантски механични пчели, и хвърляха пясък в лицето на Гюс. Един от тях се придвижи над реката, развълнува водата от повърхността и повдигна капки, които удряха като парченца стъкло.
Гюс чу изстрелите на пушките и разбра, че стрелят по лодките. Опитваха да ги потопят. Усети тупкания около краката си и схвана, че стрелят и по него, но бе по-притеснен от машините, които потеглиха над езерото в търсене на Гудуедър и атомната бомба.
- Que chingados esperas? - изруга той на испански. - Какво чакаш, бе?
Гюс стреля по вертолетите и опита да ги свали. Изпепеляващо пробождане в прасеца го събори на едно коляно и той осъзна, че е прострелян. Продължи да стреля по насочилите се над реката хеликоптери и виждаше как сикрите отскачат от стабилизаторите им.
Още един пушечен изстрел прониза страната му със силата на попадение от стрела.
- Давай, Еф! Направи го! - извика той, докато падаше на лакътя си и продължаваше да стреля.
Един от хеликоптерите се поднесе и от него във водата падна човешка фигурка. Машината не успя да се изправи, стабилизаторът й се завъртя напред и се удари в друг хеликоптер; и двата паднаха и се разбиха в реката.
Гюс бе свършил амунициите. Лежеше на брега, само на няколко метра от водата, и гледаше как птиците на смъртта се събират над него. За един миг тялото му бе осветено от лазерните лъчи на оптическите прибори, които пронизваха оцветената мъгла.
- Гудуедър си има шибаните ангели - засмя се Гюс и вдиша. - Аз пък имам лазерни прицели. - Видя снайперистите да се подават от отворените врати на кабинките си и да се прицелват в него. - Осветете ме, скапаняци!
Пясъкът затанцува около него, докато го прострелваха. Десетки куршуми разтърсиха тялото му, разкъсаха го и направо го накълцаха... последната му мисъл беше: Докторе гледай да не оплескаш нещата и тоя път.
Къде ме водиш?
Зак стоеше в средата на лодката и се поклащаше напред- назад по килватера. Пърпорещият мотор бе заглъхнал в мрака и виолетовата мъгла и остави в главата на Зак само обичайното усещане за бръмчене. То се смесваше с ниския звук на приближаващите хеликоптери.
Ан отблъскваше лодката от кнехта, а Уилям не спираше да опъва кордата на кашлящия мотор; покрай тях се носеха ленти дим.
- Към нашия остров в реката - тя погледна към Уилям. - Побързай.
- Какво имате там? - попита Зак.
- Убежище. Топли легла.
- И?
- Гледаме пилета. Градина. Има колкото щеш домакинска работа. Това е един стар форт, от времето на Американската революция. Има деца на твоята възраст. Не се притеснявай, там ще си в безопасност.
Ти беше в безопасност тук, произнесе гласът на Господаря.
Зак кимна и премигна. Живееше като принц в истински замък в центъра на града. Притежаваше зоологическа градина. Всичко, което бе искал.
Докато баща ти не опита да те отведе.
Нещо каза на Зак да се съсредоточи върху дока. Моторът изведнъж се съживи, Уилям се обърна върху задната седалка, хвана лоста на кормилото и ги насочи по течението. Хеликоптерите вече се виждаха; светлините и лазерните им визьори проблясваха през виолетовия пушек на брега. Зак премигна седем пъти по седем, когато докът започна да се отдалечава.