От края на доковете се откъсна размазано петно, което полетя право към тях. От него се показа Господаря - наметката му се развяваше зад него като криле; ръцете му бяха разперени, а в една от тях бе бастунът с вълчата глава.
Босите му крака стъпиха с трясък в лодката. Приклекналата на носа Ан едва можа да се обърне.
- Дяволите да ме...
Тя видя Господаря пред себе си - разпозна бледата плът на Габриел Боливар, оня, за когото племенницата й все дрънкаше. Носеше тениски с негови снимки, окачаше плакатите му по стените. Ан можа само да си каже, Никога не харесвах скапаната му музика...
Господаря остави тоягата си, посегна за нея и с едно движение я разкъса на две, както цирковите атлети правят с някой дебел телефонен указател, и я захвърли в реката.
Уилям бе просто вцепенен от Господаря, който го хвана за ръката и сплеска лицето му с такава сила, че вратът на мъжа се пречупи и главата му падна от раменете като качулката на палто. Господаря събори и него във водата, после хвана отново бастуна си и погледна към момчето.
Заведи ме там, сине мой.
Зак се премести на кормилото и промени курса. Господаря стоеше изправен на средната седалка и дрехата му се вееше на вятъра, докато следваха изчезващата следа на първата лодка.
Димът започна да се разсейва и Фет отговори на повикванията на Нора. Намериха се един друг и се ориентираха към ресторанта, като избягаха от изстрелите на снайперистите от въздуха.
Вътре намериха останалите оръжия на Гюс. Фет хвана Нора за ръката, двамата отидоха до прозорците откъм реката и отвориха един от тях навън. Нора бе взела Lumen.
Видяха как лодките се отделят от брега.
- Къде е Гюс? - попита Нора.
- Ще трябва да си тръгнем с плуване - произнесе Фет. Ранената му ръка беше залята с кръв от отворилата се рана. - Но най- напред...
Той стреля срещу светлините на хеликоптерите и счупи първата, в която се беше прицелил.
- Не могат да стрелят по нещо, което не виждат! - извика той.
Нора направи същото - пистолетът подскачаше в ръката й. И тя улучи. Останалите светлини претърсваха брега за източника на автоматичната стрелба.
Тогава Нора видя тялото на Гюс проснато на пясъка; речната вода се плискаше до него.
Шокът и скръбта й я държаха само за момент. Незабавно войнственият дух на Гюс обзе нея и Фет. Недей да скърбиш - бий се. И двамата излязоха предизвикателно на брега и започнаха да стрелят по хеликоптерите на Господаря.
С отдалечаването им от брега лодката друсаше все по-силно.
Родения държеше здраво каишите на бомбата, а Еф държеше курса и гледаше да не ги прекатури. Покрай бордовете се плискаше гъста, черно-зелена вода и пръските й достигаха покритието на бомбата и дъбовите урни; на дъното се образуваше локвичка. Дъждът отново запръска и те потеглиха по посока на вятъра.
Господин Куинлан вдигна урните от мокрото дъно на лодката и ги отдалечи от водата. Еф не знаеше какво означава това, но пренасянето на останките на Древните до мястото на произхода на последния от тях му напомни, че краят наближаваше. Потресът от видяното у Зак го беше извадил от равновесие.
Мина покрай втория остров - дълъг скалист бряг, зад който се издигаха голи, умиращи дървета. Еф провери картата; хартията се овлажни в ръката му, а мастилото започна да се размива.
Опита се да надвие шума на мотора и на вятъра, но болката в ребрата пристягаше гласа му:
- Как Господаря е изградил тази...симбиотична връзка със сина ми, без да го е превърнал?
Не знам. Важното е, че сега е далеч от Господаря.
- Влиянието на Господаря ще изчезне в мига, когато се справим него, заедно с всичките му вампири?
Всичко, което Господаря е представлявал, ще изчезне.
Еф бе въодушевен. Изпитваше истинска надежда. Вярваше, че той и Зак могат отново да бъдат баща и син.
- Смятам, че ще е малко като оправяне след забъркване с някой култ. Без повече терапии и подобни. Просто искам да го върна в старата му спалня. Да започна оттам.
Единствената терапия е оцеляването. Не исках да Ви го казвам преди, понеже се боях да не загубите концентрация. Вярвам, че Господаря е подготвял сина Ви за бъдещото си тяло.
Еф преглътна.