- Самият аз се боях от това. Не можех да се сетя за друга причина да го държи до себе си и да не го превърне. Но защо? Защо Зак?
Може би има твърде малко общо със сина Ви.
- Смяташ, че е заради мен?
Няма как да зная. Само знам, че Господаря е извратено същество. Обича да се вкоренява в болката. Да подравя и да развращава. Може би е видял предизвикателство във Вас. Вие бяхте първият на борда на самолета, с който той пристигна в Ню Йорк. Съюзихте се с Ейбрахам Сетракян - заклетия му враг. Подчиняването на цяла раса си е постижение, но все пак е доста безлично. Господаря има нуждата да причинява болка лично. Има нуждата да усеща страданието на някой друг. Има нуждата да го изпита собственоръчно. Най-близката до това съвременна дума е „садизъм." Това го и погуби.
Изтощен, Еф гледаше как подминават третия тъмен остров. След четвъртия той приближи лодката до брега. Беше му трудно да различи очертанията на земната маса от реката, а и в тъмнината не беше възможно да види всичките шест скали; някак си Еф разбра, че картата е вярна и че това е Черното място. Голите, черни дървета на необитаемия остров напомняха обгорени и вкаменени многопръсти гиганти, издигнали ръце към небето насред вика си,
Еф забеляза едно заливче, насочи се към него, спря двигателя и лодката заби нос в камъка. Родения хвана атомната бомба, изправи се и пристъпи на скалистия бряг.
Нора беше права. Оставете ме да приключа работата. Върнете се при момчето си.
Еф погледна закачуления вампир с издраскано лице, готов да сложи край на съществуването си. Самоубийството бе неестествено деяние за смъртните човеци - ами за едно безсмъртно същество? Мъченичеството на господин Куинлан бе нещо много по-извънредно, неестествено, насилствено.
- Не знам какво да кажа - промълви Еф.
Родения му кимна в отговор.
Тогава е време да си вървите.
И той заизкачва скалистия наклон с буреподобната бомба в ръце и с останките на Древните в раницата си. Еф се поколеба единствено заради спомена от видението си и от натрапчивите му образи. Родения не бе посочен като изкупител. Но Еф не бе имал достатъчно време да се занимава с Occido Lumen, и може би разчитането на пророчеството бе различно.
Еф отново спусна перката във водата и хвана кордата на двигателя. Без малко щеше да дръпне, когато чу мотор; звукът достигаше до него по вятъра.
Още една лодка. Тя се приближаваше. Само още една лодка беше моторна.
Лодката на Зак.
Доктор Гудуедър се огледа за Родения, но той вече бе изчезнал оттатък склона. Сърцето на Еф се разхлопа, докато се взираше в тъмната мъгла над реката и се напрягаше да види приближаващата лодка. Звукът издаваше, че идва бързо.
Еф се изправи и скочи от лодката върху скалите; едната му ръка държеше счупените ребра, а дръжките на мечовете се поклащаха над раменете му. Закатери се по скалистия наклон с възможната бързина. Земята изпускаше мъгла под дъжда и сякаш се затопляше, предусещайки близката атомна кремация.
Еф изкачи хълма, но не можа да разпознае господин Куинлан измежду дърветата. Втурна се в мъртвата гора и го повика, колкото му даваха гърдите - Куинлан! - после излезе от другата страна в някакво заблатено сечище.
Мъглата се бе разнесла. Родения бе поставил оръжието приблизително в центъра на детелинообразния остров, по средата на окръжност от камъни, които наподобяваха черни скални мехури. Куинлан сновеше около бомбата и поставяше белите дъбови урни с праха на Древните.
Той чу гласа на Еф, обърна се и едва тогава усети приближаването на Господаря.
- Тук е! - извика Еф. - Тук...
Мощен вятър разбърка мъглата. Господин Куинлан имаше време само колкото да се приготви за приземяването и посегна към Господаря, когато той изникна от нищото. Инерцията на сблъсъка ги отхвърли много метри настрани, докато не можеха да се видят в мъглата. Еф видя как нещо се върти и пада във въздуха - най- вероятно старият бастун на Сетракян с вълчата глава.
Еф забрави за болката в гърдите си, затича се за бомбата и извади меча. Тогава мъглата се завихри и закри оръжието.
Татко!
Еф се обърна към гласа на Зак, който дочу зад себе си. Бързо се завъртя обратно в предишната си позиция, разбирайки, че са го изиграли. Ребрата го боляха. Навлезе в мъглата и се заоглежда за бомбата; опипваше земята за наредените камъни и опитваше да се ориентира.
Тогава пред него направо от мъглата изникна Господаря.
Еф пристъпи назад от изненада. Два белега, следа от сблъсъка и битката с Родения, пресичаха лицето на чудовището накръст.