Глупак.
Еф все още не можеше да се съвземе или да намери думи. Главата му бръмчеше, сякаш току-що бе чул експлозия. Видя как плътта на Господаря се набръчква, как един от червеите се подава през отвора от едно одраскване и изпълзява през него, за да влезе в следващия. Господаря дори не трепна. Вдигна ръце, огледа мъгливия си роден остров и после тържествуващо погледна към тъмното небе.
С цялата си налична сила Еф се затича срещу Господаря с насочен напред право към гърлото му меч.
Господаря го отблъсна през лицето тъй силно, че го запрати през въздуха на няколко метра разстояние върху каменистата земя.
Ahsudagu-wah. Черната земя.
Еф най-напред помисли, че Господаря е счупил прешлен във врата му. При падането си на земята нямаше останал въздух и се притесни от пукнат бял дроб. Другият му меч бе изпаднал от раницата някъде между тях двамата.
Езикът на Онондага. Европейските нашественици не си направиха труда да преведат името както трябва или въобще да го превеждат. Виждаш ли, Гудуедър ? Културите умират. Животът не е кръговрат, а е безмилостно праволинеен.
Еф опита да стане и счупените ребра направо го пронизваха. Куинлан!, извика той, но излезе предимно хъхрене.
Трябваше да се придържаш към сделката ни, Гудуедър. Разбира се, аз никога нямаше да изпълня своята част. Можеше поне това унижение да си спестиш. Тази болка. Да се предадеш винаги е по- лесно.
Чувствата на Еф бяха на път да го разкъсат. Стоеше изправен според силите си, а болката в гърдите го притискаше непрестанно. През мъглата забеляза, само на няколко ръце разстояние, очертанията на атомната бомба.
Тогава каза:
- Нека ти предложа един последен шанс да се предадеш.
Скочи към бомбата и заопипва за детонатора. Рече си, че бе голям късмет, че Господаря го бе блъснал толкова близо до устройството... и самата мисъл го накара да се обърне и да погледне отново към създанието.
Еф забеляза още един силует да изплува от мъглата над земята. Зак идваше към Господаря, без съмнение извикан телепатично. Той изглеждаше на Еф почти мъж - като обичаното дете, което вече не можеш да разпознаеш. Зак стоеше до Господаря, и изведнъж Еф не държеше повече на него - и едновременно с това, държеше на Зак повече от всякога.
Всичко свърши, Гудуедър. Сега книгата ще бъде затворена завинаги.
Господаря бе разчитал на това. Той вярваше, че Еф няма да нарани сина си - че няма да може да унищожи с експлозия Господаря, ако това означава да пожертва и Зак.
Синовете се възбунтуват срещу бащите см. Господаря отново издигна ръце към небето. Винаги е било така.
Еф погледна сина си, застанал до чудовището. Със сълзи в очите той се усмихна на момчето.
- Прощавам ти, Зак... И се надявам, че и ти ми прощаваш.
После завъртя превключвателя от забавено действие на ръчно детониране. Действаше много бързо и все пак Господаря се понесе към него и бързо измина разстоянието между тях двамата. Еф пусна детонатора точно навреме - иначе ударът на Господаря щеше да откъсне кабелите от бомбата и да я направи безполезна.
Еф се строполи като мъртъв, отърси се от удара и опита да стане. Видя как Господаря идва за него - червените му очи святкаха от кръстообразното порязване.
Зад него долетя Родения. Господин Куинлан държеше втория меч на Еф. Той прониза звяра, преди оня да може да се обърне, и Господаря се изви от болка.
Родения издърпа меча и Господаря се обърна към него. Лицето на господин Куинлан бе разбито, лявата му буза бе хлътнала, челюстта му бе увиснала и блестящата кръв заливаше врата му. Но той замахна към Господаря и пресече ръцете му.
Бесът на другия направо прогони мъглата; нечувствителен към болката, той нападна собственото си ранено творение и започна да отблъсква Родения от бомбата. Баща и син, вкопчени във възможно най-безмилостната битка.
Еф видя Зак да стои откъм гърба на господин Куинлан и да гледа отнесено, а в очите му проблясваше нещо като огън. После момчето се обърна, сякаш вниманието му бе насочено към нещо. Господаря го направляваше. Зак се наведе и взе нещо дълго.
Бастунът на Сетракян. Момчето знаеше, че здравото завъртане на дръжката сваля дървеното покритие и оголва сребърното острие.
Хвана меча с двете си ръце. Погледна господин Куинлан откъм гърба.
Еф вече тичаше към него. Застана пред Зак, между него и Родения; държеше едната ръка пред наранените си гърди, а с другата стискаше меча.
Зак погледна към баща си и не свали своя меч.