Еф се заоглежда трескаво в опит да реши какво да прави. Като че инцидентът беше случаен - но наистина ли беше такъв? Понякога се налагаше Еф да страни от останалите и внимателно да следи посещенията си в тази сграда заради Кели , която неуморно го преследваше. Разкриването му щеше да доведе Господаря право в сърцето на тяхната съпротива. Да не би нещо да се беше объркало? И Фет ли беше компрометиран? Мигар Господаря беше съумял да улови всички от тяхната клетка?
Еф отиде и отвори лаптопа на бюрото. Все още беше включен и той чукна клавиш, за да събуди монитора. Компютърните терминали в страдата бяха свързани в мрежа с все още функциониращ сървър.На места интернет беше тежко увреден и като цяло не можеше да се разчита на него. По-вероятно беше човек да получи съобщение за грешка, отколкото да зареди някоя страница. Непризнатите и неоторизираните адреси бяха особено податливи на червеи и вируси и повечето от компютрите тук или бяха блокирали заради някоя поразила твърдия диск команда, или бяха забавени до неизползваемо пълзене заради развалените операционни системи. Мобилните телефони вече не съществуваха като технология; не можеха да служат нито за разговори, нито за достъп до интернет. Защо да се позволява на долната класа човеци достъп до комуникационна мрежа, която може да обиколи целия свят - такова нещо вампирите правеха телепатично.
Еф и останалите действаха с презумпцията, че всички операции по интернет се следят от вампирите. Страницата, която той сега гледаше - явно внезапно изоставена от Нора, която не е могла да изключи - беше някаква размяна на лични съобщения; изписан със съкращения чат между двама.
НМарт очевидно беше Нора Мартинес. Събеседникът й, ВФет, беше Василий Фет, някогашен нюйоркски унищожител на плъхове. Фет се беше включил в борбата рано заради едно нашествие на плъхове, предизвикано от идването на стригоите. Оказа се безценен за каузата заради умението си да изтребва вредители и заради познаването на града, особено на подземните проходи в кварталите. И той като Еф стана ученик на покойния Сетракян и намери себе си като ловец на вампири в новия свят. В момента се намираше на борда на товарен кораб някъде из Атлантическия океан, връщаше се от особено важна мисия в Исландия.
Разговорът, изпъстрен с непоносимата граматика на Фет, беше започнат предишния ден и се отнасяше главно до Еф. Той прочете думи, които не му се полагаше да види никога:
НМарт: Е липсва - пропусна срещата. Ти беше прав. Не трябваше да разчитам на него. Сега мога само да чакам...
ВФет: Не чакай там. Не спирай да се движиш. Върни се на Рзвлт.
НМарт: Не мога - майка се влоши. Пробвам да остана и утре, най-много. НАИСТИНА не мога вече да търпя това. Опасен е. Превръща се в риск за всички ни. Само въпрос на време е вампирицата Кели да го пипне или той да я доведе дотук.
ВФет: Чух. Но ни е нужен. Най-добре да е близо до нас.
НМарт: Излиза сам. Не го е грижа за друго.
ВФет: Много е важен. За тях. За Господаря. За нас.
НМарт: Знам... просто вече му нямам доверие. Даже не знам кой е...
ВФет: Просто всички трябва да му попречим да потъне съвсем. Особено ти. Поддържай го. Не знае къде е книгата. Това е нашето подсигуряване. Така той не може да ни навреди.
НМарт: Пак е в къщата на К. Знам. Преравя за спомени от 3. Все едно да крадеш от сън.
И след това:
НМарт: Знаеш, че ми липсваш. Колко още?
ВФет: Сега се връщам. И ти ми липсваш.
Еф свлече торбата от гърба си, прибра меча в ножницата и се отпусна на стола.
Втренчи се в последните реплики, четеше ги отново и отново, чуваше гласа на Нора, после бруклинския говор на Фет.
И ти ми липсваш.
Четейки думите, Еф се почувства безтегловен - като че ли силата на гравитацията беше напуснала тялото му. Но ето, седеше си неподвижно.