Еф сниши острието си. Искаше Зак да замахне срещу него. Това щеше да направи работата му много по-лесна.
Момчето се разтрепери. Може би се бореше със себе си и се противеше на онова, което Господаря му нареждаше да свърши.
Еф се пресегна към китките му и измъкна меча на Сетракян от ръцете на сина си.
- Окей - каза той. - Всичко е наред.
Господин Куинлан надви Господаря. Еф не можеше да чуе диалога на умовете им; само знаеше, че шумът в главата му е направо оглушителен. Господин Куинлан стисна врата на Господаря, впи пръстите си в него, проби плътта и опитваше да го пречупи.
- Татко.
И тогава Господаря изстреля жилото си - то се заби във врата на Родения като механично бутало. Силата му бе такава, че счупи прешлените. Кръвните червеи нахлуха в съвършеното тяло на господин Куинлан и засноваха под бледата му кожа за пръв и последен път.
Еф видя светлините и чу роторите на хеликоптерите, които приближаваха острова. Бяха ги намерили. Прожекторите затърсиха сред опустошената земя. Моментът беше сега - или никога.
Еф се впусна, доколкото му го позволяваха пробитите бели дробове; очертанията на бомбата се тресяха в полезрението му. Оставаха му само няколко метра, когато се разнесе рев и тежък удар се стовари върху тила му.
Двата меча се изплъзнаха из ръцете му. Усети как някой го сграбчва странично. Болката стана раздираща. Впи нокти в калта и съгледа сребристо-белия меч на Сетракян. Едва успя да сграбчи дръжката с вълчата глава, когато Господаря го завъртя и го запрати във въздуха.
Ръцете, лицето и шията на Господаря бяха изпорязани и от тях струеше бяла кръв. Еф замахна към врата му с оръжието на стареца, ала съществото улови ръката му и изпревари удара. Еф изпитваше огромна болка в гърдите. А и силата на Господаря бе чудовищна. Той изви ръката на Еф назад и така насочи меча към собственото му гърло.
Заля ги светлина от хеликоптера. Еф погледна в полумрака към насеченото, блестящо лице на Господаря. Видя как червеите се гърчеха под кожата му, въодушевени от близостта на човешката кръв и от предвкусването на убийството. Барабаненето в главата на Еф се усили и се издигна до глас; тонът му стана почти ангелски.
Имам ново тяло, което е готово и ме очаква. Следващия път, когато някой погледне лицето на сина ти, ще вижда мен.
Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз.
Сбогом, Гудуедър.
Но Еф отслаби съпротивата си срещу хватката на Господаря точно преди той да е в състояние да го довърши. Поряза гърлото си и отвори една вена. Видя как собствената му червена кръв бликва и пада право върху лицето на Господаря - червеите направо побесняха.
Господаря изръмжа и се разтърси, отхвърли Еф и притисна ръце към лицето си.
Еф падна тежко. Извъртя се; трябваше му цялата му сила, за да се обърне.
В ивицата светлина от хеликоптера Господаря залитна назад, докато опитваше да накара собствените си паразитни червеи да спрат да се гощават с човешката кръв по лицето му и така да му пречат да вижда.
Еф наблюдаваше всичко това замаяно, като на забавен кадър. Тогава потупването в земята до него му върна усещането за скорост.
Снайперистите. Още един лъч светлина го засече, червените лазерни точки танцуваха по главата и по гърдите му... атомната бомба бе само на няколко крачки.
Еф запълзя през калта към устройството, докато изстрелите преобръщаха земята около него. Достигна го и се хвърли отгоре му, за да се добере до детонатора.
Хвана го и рискува отново да погледне към Зак.
Момчето стоеше близо до тялото на Родения. Няколко от паразитите го достигнаха и Еф видя как Зак опитва да ги отхвърли... а после видя как те се забиха в ръката и във врата му.
Тялото на господин Куинлан се изправи, в очите му се четеше нов поглед - нова воля. Волята на Господаря, който напълно разбираше тъмната страна на човешката природа, но не и любовта.
Това е любов - промълви Еф. - Господи, как боли само - но това е любов...
И ето как той, който винаги бе закъснявал за почти всичко в живота си, се оказа навреме за най-важната си среща, уговаряна някога. Натисна ключа.
Нищо не стана. В продължение на един мъчителен момент за Еф островът бе истински оазис на спокойствието, въпреки надвисналите отгоре хеликоптери.
Еф видя господин Куинлан да го приближава - последен тласък на волята на Господаря.
Усети два удара в гърдите си. Лежеше на земята и гледаше раните си. Видя кървавите дупки точно отдясно на сърцето си. Кръвта му се стичаше в земята.
Еф погледна покрай господин Куинлан, към Зак - лицето му се белееше на светлината от хеликоптера. Волята му все още беше в него, все още не беше победена. Видя очите на Зак - на сина си, да, дори и сега на своя син - той все така имаше най-хубавите очи...