Еф се усмихна.
И тогава се случи чудото.
Най-спокойно нещо. Не земетресение, не и ураган, нито разтваряне на морето. За миг небето се изчисти и надолу потече блестящ стълб чиста, прочистваща светлина, милион пъти по-мощна от всички хеликоптерни прожектори. Тъмната облачна покривка се отвори и се появи светлината.
Родения, вече заразен от кръвта на Господаря, засъска и се затърчи в светлината. Пищеше като рак в процес на сваряване; от тялото му заизлизаха дим и пара.
Нищо от това не отклони погледа на Еф от очите на сина му. И когато Зак видя как баща му му се усмихва - в силната светлина на истинския ден - той го позна, позна го като
- Татко - изрече меко момчето.
И тогава ядреното устройство експлодира. Всичко в точката на взрива се изпари - телата, пясъкът, растенията, хеликоптерите - всичко изчезна.
Напълно прочистено.
От един плаж на брега на реката, близо до езерото Онтарио, Нора съзря събитията само за миг. После Фет я дръпна към една скала и двамата се свиха на кълбо върху пясъка.
Ударната вълна разтърси послужилия им за укритие изоставен форт и събори прах и камъни от стените. Нора бе уверена, че цялата посторйка ще се срути в реката. Ушите й заглъхнаха, водата наоколо се надигна, и дори през плътно затворените си очи, с ръце над главата, тя видя ярка светлина.
Дъждът падаше настрани, земята изстена от болка... и след това светлината помръкна, каменната крепост се умири, без да се разпадне, и всичко стана спокойно.
По-нататък тя осъзна, че двамата с Фет бяха временно оглушали от взрива, но за момента тишината бе дълбока и умиротворяваше духа. Фет се изправи от положението, в което я прикриваше, и двамата излязоха иззад скалното препятствие, докато водата се оттегляше от брега.
Тя осъзна видяното тогава - по-голямото чудо в небето - едва по-късно.
Гавриил, първият архангел - същество, създадено от тъй ярка светлина, та слънцето и блясъкът на ядрената експлозия побледняха - се спусна покрай лъча светлина на ярките си сребърни криле.
Михаил, убитият, прибра крилата си и се спусна право надолу, после се понесе по хоризонтална линия на около километър над острова и леко се плъзгаше през остатъка от пътя си.
И тогава се появи Озриил, сякаш излязъл от самата земя; отново цял, възкресен от пепелта. Докато се издигаше нагоре, от широките му криле се сипеха кал и камъни. Той отново бе дух, а не плът.
Нора видя всичко това сред абсолютната тишина на моментната глухота. Вероятно по тази причина тя го запомни още по- добре. Не можеше да чуе яростния тътнеж, който само усещаше с краката си, нито пукота на ослепителната светлина, която стопли лицето и душата й. Един истински старозаветен миг, видян от човек, облечен не в ленена роба, а в дрехи на Гап от миналия моден сезон. Този момент разтърси ума и вярата й за остатъка от живота й. Без да го забележи, тя заплака.
Гавриил и Михаил се присъединиха към Озриил и заедно се възнесоха към светлината. Дупката в облаците засия още повече, щом тримата архангели я достигнаха. Тогава с последното прип- ламване на божествената намеса отворът ги прие и се закри.
Нора и Фет се огледаха. Реката още бушуваше, а лодката им бе отнесена. Фет прегледа Нора, за да се увери, че тя е наред.
Живи сме - той размърда устни, понеже не се чуваха никакви думи.
Видя ли това?, попита го тя.
Фет поклати глава - не в отрицание, но в смисъл - не го вярвам.
И двамата погледнаха към небето, в очакване още нещо да се случи.
Голяма част от брега около тях се бе превърнала в опалесцентно стъкло.
Обитателите на форта наизлязоха - няколко десетки дрипави мъже и жени; някои водеха със себе си деца. Нора и Фет ги бяха предупредили да се скрият, и сега хората им искаха обяснение.
Нора трябваше да вика, за да я чуят.
- Ан и Уилям? - попита тя. - С тях имаше момче, момче на тринадесет години!
Възрастните поклатиха глави.
Нора продължи:
- Бяха тръгнали преди нас!
Някой се обади:
- Може би са на друг остров?
Тя кимна, макар че не го вярваше. Двамата с Фет бяха достигнали форта с лодка с гребла. Ан и Уилям трябваше да са пристигнали много по-рано.
Фет положи ръка на рамото на Нора.
- Ами Еф?
Тя нямаше начин да го потвърди, но знаеше, че той няма да се върне.