- Мамо, може ли пак да поиграем на мълчанка?
- Писна ми от всичко. Проклетият таван тече.
- Кой може да мълчи по-дълго? Аз или ти?
Нора поведе майка си през кръстовището. Пред тях на един стълб с името на улицата и светофара висеше тяло. Труповете, оставени за назидание, бяха обичайна гледка, особено по Парк авеню. На свлеченото рамо на мъртвеца една катерица се бореше с два гълъба за правата над бузата на трупа.
Нора би отклонила майка си от тази гледка, ала тя дори не вдигна очи. Завиха и заслизаха по хлъзгавите стълби към станцията на метрото, мазни от мръсния дъжд. Когато се озоваха под земята, майката на Нора пак опита да си свали качулката; Нора я вдигна и я сгълча.
Въртележките бяха махнати. Една стара машина за карти стоеше ненужна. Но надписите „Ако видиш нещо, кажи“ бяха запазени. Нора си отдъхна - имаше само два вампира, при това бяха на другия край на станцията и дори не погледнаха към нея. Тя отведе майка си към перона на линиите за жилищните квартали с надеждата някой влак от четвърта, пета или шеста линия да дойде бързо. Държеше ръцете на майка си и се мъчеше прегръдката да изглежда естествена.
Около тях пътниците си стояха като едно време. Някои четяха книги. Неколцина слушаха музика. Липсваха само телефоните и вестниците.
На един от стълбовете хората се облягаха върху стария полицейски плакат с лицето на Еф - копие на снимката от старата му служебна карта. Нора отвори очи и тихо го прокле. Тъкмо него бяха чакали в моргата. На Нора там не й харесваше, не защото беше гнуслива - ни най-малко - а защото беше прекалено открито. Гюс - бившият гангстер, чийто живот се промени, когато срещна Сетракян, и той стана верен брат по оръжие - си беше създал подземно жилище. Фет пък имаше остров Рузвелт. Тъкмо натам се беше отправила Нора сега.
Типично за Еф. Гений, добър човек, но винаги изоставаше с няколко минути. Винаги бързаше, за да хване края.
Заради него тя беше останала този допълнителен ден. Заради неуместна лоялност - и да, може би вина - тя искаше да се свърже с него, да провери как е, да се увери, че е добре. Стригоите бяха влезли в моргата на приземния етаж; Нора пишеше на един от компютрите, когато чу чупенето на стъкло. Времето й стигна само да намери майка си, заспала в количката. Нора можеше да убие вампирите, но така щеше да издаде на Господаря позицията си и скривалището на Еф. А за разлика от Еф, тя беше достатъчно загрижена да не рискува да предаде техния съюз.
В смисъл, да го предаде на Господаря. Тя вече беше предала Еф с Фет. Беше го предала вътре в съюза им. И се чувстваше твърде виновна за това, но - отново - Еф винаги закъсняваше с няколко минути. Последният случай го доказваше. Тя беше толкова търпелива с него - прекалено търпелива, особено по отношение на пиенето - а сега живееше изцяло за себе си.
И за майка си. Усети как тя се дърпа от прегръдката й и отвори очи.
- Имам коса по лицето - каза майка й и опита да я махне.
Нора я огледа набързо. Нищо. Но се престори, че вижда нещо и пусна ръката на майка си за миг, за да го махне.
- Пипнах го. Всичко вече е наред.
Но по суетенето на майка си позна, че тя не се е хванала.
- Гъделичкаш ме. Пусни ме!
Нора усети как една-две глави се извръщат. Пусна ръката на майка си. Старицата потърка лицето си и пак опита да свали качулката.
Нора я дръпна над главата й, но не и преди да се види рошав сребристо-сив кичур.
Чу как някой наблизо пое въздух. Нора потисна желанието да погледне и се помъчи да добие възможно най-безобиден вид. Чу шушукане или поне така й се стори.
Приведе се към жълтата линия с надеждата да види фаровете на влака.
- Ето го! - провикна се майка й. - Родриго! Видях те! Не се прави, че не чуваш!
Родриго беше името на домоуправителя от детските години на Нора. Тънък като пръчка мъж, спомни си тя, с толкова тесни хълбоци, че по-скоро носеше колана с инструментите, а не го пре пасваше. Мъжът, когото майка й викаше сега, беше тъмнокос, но не приличаше на Родриго от преди тридесет години. Той я погледна притеснено.
Нора обърна майка си на другата страна и опита да я успокои. Но майка й пак се извъртя и качулката се плъзна и разкри лицето й, докато се мъчеше да повика призрачния домоуправител.
- Мамо - примоли се Нора. - Моля те. Погледни ме. Пази тишина.
- Да идва и да флиртува с мен може, а да работи...
На Нора й се щеше да запуши устата на майка си с ръка. Намести качулката й и я поведе надолу по перона, с което само привлече повече внимание.
- Мамо, моля те. Ще ни разкрият.
- Мързеливец такъв!
Дори и да вземеха майка й за пияница, пак щеше да има проблеми. Алкохолът беше забранен, защото се отразяваше зле на кръвта и защото предизвикваше антисоциално поведение.