Тухли и мазилка взеха да падат по улицата. Късчета стъкло заваляха с дъжда като скъпоценни камъни и се пръснаха долу. Еф покри глава с дрехата си и се плъзна по очукания покрив на колата, без да обръща внимание на болката.
Чак когато се изправи, забеляза, че в прасеца му здраво са се забили две парчета стъкло. Измъкна ги. От раните шурна кръв. Чу гъгнив превъзбуден писък.
Недалеч от него вампирът лежеше по гръб, от раната на врата му бълваше бяла кръв - но той още беше възбуден и гладен. Кръвта на Еф беше за него покана за вечеря.
Еф навря лице в неговото, стисна счупената му и откачена челюст и видя как червените очи се спират първо върху него, после върху сребърното острие на меча.
- Искам си сина, мръсник такъв! - изрева Еф.
После освободи вампира със свиреп удар в гърлото, отряза главата му и така прекъсна връзката на съществото с Господаря.
Накуцващ и кървящ, пак се изправи.
- Зак - промърмори той, - къде си... ?
После пое по дългия път към дома.
Сентръл парк
Замъкът Белведере, който се намираше в северния край на езерото в Сентръл парк, на Седемдесет и девета улица, представляваше маниерен „каприз“ в готически и романски стил. Построен беше през викторианската епоха - 1869 година - от Джейкъб Рей Моулд и Калвърт Во, дизайнерите на целия парк. Закари Гудуедър знаеше само, че мястото изглежда призрачно и готино, а това винаги го привличаше към сградата - този средновековен (в неговите представи) замък в центъра на парка, в центъра на града. Като дете той обичаше да си измисля истории - как това всъщност било гигантска крепост, построена от малки тролчета за първия архитект на града, господар на мрака на име Белведере, който обитавал катакомбите дълбоко в скалата под замъка и се вестявал в цитаделата нощем, когато обгрижвал своите творения из парка.
Това беше по времето, когато на Зак му се налагаше да прибягва до фантазията за разни свръхестествени и гротескни истории. Когато трябваше да сънува наяве, за да избяга от скуката на модерния свят.
Сега сънищата му бяха реалност. Фантазиите му бяха постижими. Желанията му бяха заповеди, мечтите му се осъществяваха.
Стоеше в отворения вход на замъка - вече юноша - и гледаше как черният дъжд бие върху парка. Плющеше по препълненото Езеро с костенурките, което някога беше богато на водорасли и искрящо зелено, а сега - кална черна дупка. Небето беше застрашително и надвиснало. Нормално, така да се каже. Когато небето не е синьо, и водата не е синя. За два часа дневно някаква атмосферна светлина се процеждаше през безредната облачна покривка и стигаше да подобри видимостта до степен Зак да може да съзре покривите на града около него и около парка, който се беше превърнал в подобие на блато от планетата Дагоба. Захранваните със слънчева енергия лампи в парка не можеха за това време да поемат достатъчно, за да осветят двадесет и двата часа мрак. Избледняваха скоро след като вампирите се връщаха от своите убежища под земята или в сенките.
През последната година Зак беше пораснал - при това беше станал силен; преди няколко месеца гласът му почна да се променя, линията на брадичката му стана по-твърда, а торсът му се удължаваше сякаш всяка нощ. Силните крака го понесоха нагоре по тясната желязна стълба към Природонаучната обсерватория на Хенри Люс на втория етаж. Край стените и върху остъклени маси бяха запазени изложените скелети на животни, пера и птици от папие-маше, накацали по шперплатови дървета. Навремето Сентръл парк беше едно от най-добрите места за наблюдаване на птици в Съединените щати, но промяната в климата навярно завинаги сложи край на това. В първите седмици след земетресенията и вулканичните изригвания, предизвикани от изтичанията от ядрените централи и взривяването на бойните глави, тъмното небе беше препълнено с птици. Писъци по цяла нощ. Мор по птиците. Пернати трупове падаха от небето заедно с тежкия черен порой. Във въздуха положението беше също толкова объркано и отчаяно, колкото и за хората на земята. Вече нямаше топли южни небеса, където птиците да мигрират. В продължение на дни земята беше буквално покрита с пърхащи почернели крила. Плъховете лакомо пируваха с падналите. Болезнено цвърчене и гука- не прорязваше ритъма на дъжда.
Сега обаче паркът беше неподвижен и тих, когато не валеше. Езерата бяха празни. Малко мръсни кости и пера киснеха в нечистотията и калта. Проскубани крастави катерици от време на време се стрелкаха нагоре по дърветата, но и тяхната популация в парка беше силно намаляла. Зак погледна през един от телескопите - беше натикал камъче с размерите на четвърт долар в отвора за монети и сега телескопът работеше без пари - и зрителното му поле се изгуби в мъглата и тъмния дъжд.