- Искаш да запазя зоопарка само за твое удоволствие.
- Да. - Зак беше искал и по-екстравагантни неща и винаги ги беше получавал. - Защо не?
- При едно условие.
- Добре.
- Наблюдавах как се държиш с леопарда.
- Наистина ли?
- Гледах как даваш на леопарда животни, които да улови и да изяде. Ловкостта и красотата му те привличат. Но силата му те плаши.
- Май да.
- Освен това наблюдавах как оставяш другите животни да гладуват.
Зак взе да негодува.
- Те са прекалено много, та да се грижа за тях...
- Видях как ги насъскваш едно срещу друго. Твоето любопитство е напълно естествено. Да гледаш как no-низшите създания реагират при стрес. Очарователно> нали? Да гледаш как се борят за оцеляване...
Зак не знаеше дали трябва да си признае, че е така.
- Животните са твои и можеш да постъпваш с тях както пожелаеш. Това се отнася и до леопарда. Ти контролираш територията му и режима на храненето му. Не би трябвало да се боиш от него.
- Е... не се боя. Не се страхувам истински.
- Тогава... защо не го убиеш?
- Какво?
- Никога ли не си се замислял какво би било да убиеш подобно животно?
- Да го убия? Да убия леопарда?
- Додея ти да се грижиш за зоопарка, понеже това е изкуствено, противоестествено. Инстинктите ти са провилни, но методът ти е лош. Ти искаш да притежаваш тези примитивни същества. Обаче те не са създадени да бъдат отглеждани. Твърде силни са. Твърде горди. Има само един начин да притежаваш такова диво животно. Да го направиш свое.
- Да го убиеш.
- Покажи, че си на висотата на тази задача. За награда аз ще се погрижа твоят зоопарк да остане отворен и животните да бъдат хранени и гледани, а ти да бъдеш освободен от задълженията си там.
- Не... не мога.
- Защото леопардът е красив или защото се боиш от него?
- Просто... така.
- Кое е единственото нещо, което ти отказах? Единственото нещо, за което ме помоли, но аз отклоних молбата ти и не позволих?
- Заредена пушка.
- Ще уредя за теб да се поддържа една пушка, която да ползваш в рамките на зоопарка. Ти решаваш... Искам да вземеш страна...
И така, на другия ден Зак отиде в зоопарка просто да подържи зареденото оръжие. Намери го на една масичка с чадър близо до входа - чисто нова пушка, малка, с лъскав приклад от орехово дърво, накладка и оптически мерник. Тежеше само седем фунта. Зак предпазливо понесе пушката и обиколи своя зоопарк, като се прицелваше в разни неща. Искаше да постреля, но не знаеше колко патрона има. Зареждаше се ръчно, а той не беше съвсем сигурен, че може да презареди, дори и да получеше още муниции. Прицели се в табелката „Тоалетни“ сложи пръст на спусъка, всъщност не го натисна, и пушката скокна в ръцете му. Прикладът го удари по рамото, откатът го накара да политне назад. Изстрелът прозвуча като силно пукане. Зак пое дълбоко дъх и видя как от дулото излиза клъбце дим. Погледна табелката - имаше дупка в буквата „о“.
През следващите няколко дни Зак се поупражни да стреля по изключителните и причудливи бронзови животни на часовника на Дьолакорт. Часовникът все още пееше на всеки половин час. Докато фигурите обикаляха, Зак се прицели в хипопотама с цигулката. Съвсем пропусна с първите два изстрела, а с третия нащърби козата с гайдите. Нервно презареди и зачака следващата обиколка на фигурите, приседнал на една пейка, докато задрема от далечния вой на сирени. Тридесет минути по-късно камбанките на часовника го събудиха. Този път той се прицели предварително, вместо да се мъчи да проследи движението на мишената. Три изстрела по хипопотама и вече определено чу острия звук на рикошета в бронзовата фигура. След два дни козата беше останала без крайчеца на едната гайда, а пингвинът - без част от палката за барабана си. Зак вече целеше фигурите бързо и точно. Усещаше се готов.
Територията налеопарда се състоеше от водопад, бреза и бамбукова горичка - всичко това обградено отвсякъде с мрежа от неръждаема стомана. Теренът вътре беше неравен, с тунели, прокопани в склона, който излизаше на площадката за наблюдение.
Снежният леопард застана на една скала и загледа Зак, чиято поява свързваше с хранене. Черният дъжд беше зацапал козината на животното, но то все още притежаваше царствено излъчване. Леопардът беше дълъг четири стъпки и можеше да скача четиридесет до петдесет стъпки, ако има причина за това - например, при преследване на плячка.