Слезе от скалата и почна да върви в кръг. Шумът от изстрелите го беше настроил враждебно. Защо Господаря искаше Зак да го убие? С каква цел? Приличаше на жертва. Все едно от Зак беше поискано да екзекутира най-храброто животно, за да оцелеят останалите.
Той се ужаси, когато женският леопард се приближи с подскоци към стоманената мрежа и оголи зъби. Беше гладен и се разочарова, когато не подуши никаква храна. Освен това се разтревожи от пушечните изстрели - макар че Зак видя нещо по-друго. Той отскочи назад, после си вдъхна сигурност, насочи пушката към леопарда и отвърна на ниското му заплашително ръмжене. Лео- пардът обикаляше в тесен кръг и не откъсваше очи от Зак. Беше ненаситен. Зак разбра, че просто яде месото и - ако то свърши - без да се замисли ще се обърне и ще изяде ръката, която го храни. Ако се налага да прескочи оградата, ще прескочи. Ще нападне.
Господаря беше прав. Зак се боеше от леопарда. И с основание. Кой обаче беше надзирателят и кой - надзираваният? Не караше ли леопардът Зак да работи за него, да го храни редовно в продължение на много месеци? Зак беше негово животно, точно както и той беше на Зак. Сега, когато държеше пушката в ръце, изведнъж това му се видя несправедливо.
Мразеше високомерието на леопарда, мразеше волята му. Тръгна да обикаля клетката, а снежният леопард го следваше от другата страна на мрежата. Зак влезе в зоната за хранене с надписа „Само за служители на зоопарка“ и надзърна през малкото прозорче над вратата, от която хвърляше месото за леопарда или му пускаше животно. Дълбокото дишане на Зак сякаш изпълни цялото помещение. Той се приведе и мина през вратата, която се затръшна подире му.
Досега не беше влизал в клетката на леопарда. Вдигна очи и видя мрежата отгоре. Пред него по земята бяха разпилени кости с разни размери, останки от предишни хранения на леопарда.
Преди това имаше разни велики фантазии - как влиза в бамбуковата горичка и следи котката, гледа я право в очите, преди да реши дали да натисне спусъка. Но звукът от затварянето на врата прозвуча на леопарда като гонг за вечеря и той веднага се приближи дебнешком иззад един голям камък, стратегически поставен да прикрива мястото за хранене от погледа на посетителите.
Леопардът спря сепнато, изненада се, че вижда Зак вътре. За пръв път между тях нямаше стомана. Сведе глава, като че опитваше да разбере това странно развитие на събитията, а Зак разбра, че е направил ужасна грешка. Опря пушката на рамо и, без да се прицели, натисна спусъка. Нищо. Повтори. Нищо.
Дръпна затвора напред и назад. Натисна спусъка и пушката подскочи в ръцете му. Трескаво дръпна затвора отново, натисна спусъка и звукът от изстрела беше единственото нещо, което можа да чуе със звънтящите си уши. Повтори и пушката подскочи. Пак - и празната пушка щракна. Пак - пак празна.
Едва тогава осъзна, че снежният леопард лежи на хълбок пред него. Приближи до животното и видя как петната от кръв по козината му се разширяват. Очите му бяха затворени, могъщите му крайници не помръдваха.
Зак се качи върху камъка и приседна с празната пушка в скута си. Чувствата го завладяха, раменете му се разтресоха и той заплака. Чувстваше се едновременно победител и победен. Огледа зоопарка от клетката. Започнало беше да вали.
След това за Зак нещата почнаха да се променят. Пушката му имаше само по четири патрона и известно време той се връщаше всеки ден в зоопарка за упражнения - още надписи, пейки, клони. Започна да поема повече рискове. Караше малък мотор по старите маршрути за джогинг, обикаляше и обикаляше Голямата морава, минаваше по празните алеи в парка, покрай съсухрени- те останки на обесените и край пепелта от погребалните клади. Когато излизаше да кара мотора през нощта, не включваше фаровете. Беше вълнуващо, вълшебно - приключение. Защитаван от Господаря, той не чувстваше страх.
Ала още чувстваше присъствието на майка си. Връзката им беше останала силна дори и след нейното превръщане, но с времето избледняваше. Съществото, което някога беше Кели Гудуедър, вече едва приличаше на жената, която беше майка на Зак.
Нямаше коса, скалпът й беше мръсен, устните й бяха тънки и безцветни. Деликатните хрущяли на носа и ушите й бяха закърнели израстъци. Мека опърпана плът висеше от шията й, имаше зачатък на алена гуша, която се люлееше, когато тя обърнеше глава. Гърдите й бяха плоски, сбръчкани, по ръцете и краката й бяха наслоени толкова нечистотии, че поройните дъждове не можеха да ги отмият. Черните й очни ябълки лежаха върху тъмночервени дъна и бяха почти винаги безжизнени... само в редки случаи, може би единствено във въображението си, Зак виждаше някакъв проблясък на разпознаване, който напомняше за някогашната му майка. Не беше някакво чувство или изражение. По-скоро понякога сянката падаше на лицето й така, че прикриваше вампирската й същност, а не толкова разкриваше старата й човешка личност. Кратки мигове, които с времето ставаха все по-редки - но те бяха достатъчни. Повече психически, отколкото физически, майката на Зак стоеше в периферията на неговия нов живот.