Всичко - но не достатъчно. Мястото на произхода на Господаря, приказното „Черно място“, не беше известно на Сетракян в момента на неговото превръщане. Това отчая Господаря, ала в същото време означаваше, че и верните последователи на Сетракян не са наясно. Знанията на Сетракян за фолклора и историята на тъмните кланове бяха ненадминати сред всички хора и умряха с него като угаснал пламък.
Господаря беше уверен, че макар да разполагат с прокълнатата книга, хората на Сетракян не биха могли да разгадаят тайната й. Но и той самият имаше нужда да разбере мястото, за да гарантира безопасността си за вечни времена. Само глупакът оставя важните неща на случайността.
В онзи миг на обладаване, на неповторима умствена близост със Сетракян, Господаря узна още и кои са останалите заговор- ници. Украинецът, Василий Фет. Нора Мартинес и Августин Елисалде.
Ала нито един от тях не беше толкова важен за Господаря, колкото човекът, който вече му беше известен - доктор Ефраим Гудуедър. Това, което не знаеше обаче, и което го изненада, беше, че според Сетракян, Гудуедър е най-силното звено. Въпреки очевидните слаби места - неговия характер и загубата на бившата му съпруга и сина му - Сетракян вярваше, че той е съвършено непокварим.
Господаря не беше създание, податливо на изненади. Многовековното съществуване затъмнява откровенията, ала това точно не спираше да яде Господаря. Как беше възможно? Неохотно Господаря си призна, че цени високо оценките на Сетракян - високо като за човешко същество. Както беше и с Occido Lumen, интересът му към Гудуедър започна просто като развлечение.
Развлечението се превърна в преследване.
А сега преследването беше обсесия. Всички човеци се пречупваха накрая. Понякога за това бяха необходими само минути, понякога дни, понякога десетилетия. Но накрая Господаря винаги побеждаваше. Това беше игра на издръжливост. Неговата времева рамка беше много по-широка от човешката, умът му беше много по-опитен - и лишен от заблуди и надежди.
Тъкмо това отведе Господаря при наследника на Гудуедър. Това бе първоначалната причина той да не превърне момчето. Причината да облекчи белодробното му страдание с по някоя капка от безценната си кръв всяка седмица - което освен това му позволи да надзърта в топлия и податлив ум на момчето.
То откликна на силата му. И Господаря се възползва - привърза го умствено. Подкопа наивните му идеи за божественото. След един период на страх и отвращение, момчето, подтиквано от Господаря, започна да изпитва възхищение и уважение. Сълзливите чувства към баща му се свиха като облъчен тумор. Младият ум на момчето беше като мека буца тесто, която Господаря продължаваше да меси.
Подготвяше го. Да се надигне.
Обикновено Господаря попадаше на такива обекти към края на тяхната развала. Тук имаше необикновената възможност да участва в покваряването, и то на сина и наследника на уж непок варимия. Можеше да съпреживее падението заради установената с даването на кръв връзка помежду им. Усети вътрешната борба на момчето в случая със снежния леопард, усети неговия страх, усети неговата радост. Никога досега Господаря не беше искал да остави някого жив; никога не беше искал някой да остане човек. Вече бе взел решение: това беше следващото тяло, което щеше да заеме. С тази мисъл той по същество подготвяше младия Закари. Беше се научил никога да не заема тяло на човек на по-малко от тринадесет години. Физически предимствата включваха безгранична енергия, здрави стави и гъвкави мускули, които не се нуждаят от особена грижа. Но имаше и недостатъци - по-слабо тяло, с крехка структура и ограничена физическа сила. Следователно, макар Господаря повече да не се нуждаеше от изключителен ръст и сила - като Сарду, гигантското тяло, в което пристигна в Ню Йорк, и което трябваше да изостави, понеже Сетракян го отрови - той също така вече не искаше и изключителна физическа привлекателност и съблазнителност, като на тялото на Боливар. Това щеше да почака... За бъдещето Господаря искаше удобство.
Можеше да се види през очите на Закари, което бе твърде поучително. Тялото на Боливар му служеше добре и беше интересно да гледа как момчето отвръща на тази завладяваща външност. Все пак, той имаше магнетично присъствие. Артист. Звезда. В съчетание с тъмните дарби на Господаря, това се оказа неустоимо за младия човек.