Същото можеше да се каже и за другата страна. Господаря се улови да казва на Закари неща не заради явна привързаност, а по-скоро като по-старо „аз“ на по-младо „аз“. Подобен разговор беше рядкост в дългото съществуване на Господаря. Все пак в продължение на векове той общуваше с някои от най-закораве лите и безмилостни души. Съюзяваше се с тях, моделираше ги по своя воля. В състезанието по жестокост той нямаше равен.
А енергията на Зак беше чиста, същността му беше подобна на тази на баща му. Съвършено езеро, което да изучава и да заразява. Всичко това засилваше любопитството на Господаря към младия Гудуедър. В течение на вековете Господаря беше усъвършенствал техниката си да разчита човеците, не само в невербалното общуване - наречено „издаване“ - а дори и чрез техните пропуски. Един бихейвиорист може да очаква или да разпознае лъжата чрез множеството микрожестове, които я съобщават. Господаря беше способен да усети лъжата преди тя изобщо да е изречена. Не че това имаше за него някакво морално значение. Но имаше голямо значение да открие истината и лъжата в съюзите си. Означаваше достъп или липса на достъп, съдействие или опасност. Човеците бяха насекоми за Господаря, а той беше ентомолог, който живее сред тях. Тази научна дисциплина бе загубила всяко очарование за него още преди хилядолетия - досега. Колкото повече Закари Гудуедър се мъчеше да крие, толкова по-лесно беше за Господаря да извлича от него, без юношата дори да усети, че му казва всичко необходимо. И чрез младия Гудуедър Господаря трупаше сведения за Ефраим. Любопитно име. Втори син на Йосиф от жена, посетена от ангел - Асенета. Ефраим, известен само заради родителя си - изгубен в Библията без цел и посока. Господаря се усмихна.
Търсенето значи продължаваше на два фронта - за книгата, съдържаща между сребърния си обков тайната на Черното място, и за Ефраим Гудуедър.
Неведнъж му минаваше през ум, че може да спечели и двете едновременно.
Господаря беше убеден, че Черното място е близо. Всички следи говореха за това - същите следи, които го бяха довели тук. Пророчеството, което го накара да прекоси океана. Въпреки това, в изблик на предпазливост, Господаря беше наредил на робите си да продължат разкопките из далечни места, за да провери дали няма да го открият другаде.
Черните скали в Негрил. Планинската верига Блек хилс в Южна Дакота. Нефтените полета при Поан Ноар на западното крайбрежие на Република Конго.
Междувременно Господаря беше постигнал почти пълно ядрено разоръжаване. Установявайки непосредствен контрол над армиите чрез целенасоченото разпространение на вампиризма сред войниците и офицерите, вече имаше достъп до по-голямата част от наличните оръжия. Намирането и обезвреждането на оръжията на престъпните държави и на така наречените „безстопанствени“ бомби щеше да отнеме още някакво време, но краят беше близо.
Господаря погледна във всяко кътче на стопанството си - Земята - и видяното му се понрави.
Пресегна се за бастуна на ловеца на вампири Сетракян, онзи с вълчата глава. По-рано той принадлежеше на Сарду и беше преработен, така че в него да се помести сребърно острие. Вече беше просто трофей, знак за победата на Господаря. Символичното количество сребро в дръжката не го притесняваше, обаче много внимаваше да не докосне сложно изработената вълча глава.
Взе бастуна в кулата, най-високата точка в парка, и излезе под мазния дъжд. Оттатък излинелите клони на обезлистените дървета, в гъстата зловредна и тежка мъгла стояха мръсните сиви сгради на Ийст сайд и Уест сайд. С чувствителното си към излъчването на топлина зрение той регистрира хиляди и хиляди празни прозорци, който гледаха надолу като студените мъртви очи на падналите свидетели[4]. Горе тъмното небе се мътеше и лееше отрова върху разгромения град.
Под Господаря, в дъга около основата на скалното образувание в двадесет редици стояха пазачите на замъка. Зад тях, в отговор на телепатичния призив, море от вампири се беше събрало на петдесет и пет акровата Голяма морава. Всеки беше отправил нагоре взора на облещените си черни очи.
Без поздрави. Без отдаване на чест. Без ликуване. Неподвижно и тихо събрание; безмълвна армия, която очаква неговите заповеди.
От едната страна на Господаря се появи Кели Гудуедър, а до нея беше момчето. Кели Гудуедър беше призована; момчето излезе от чисто любопитство.
Заповедта на Господаря достигна до всеки вампирски ум.
4
Виж Откровение, 6:9 - „А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха.“ (Бел. прев.).