Гудуедър.
Призивът му не получи отговор. Единственият отговор щеше да е действието. В точното време той щеше да убие Гудуедър - първо душата, а сетне и тялото му. Гудуедър щеше да мине през непоносими страдания.
Господаря щеше да се погрижи за това.
Остров Рузвелт
Преди да бъде преоткрит и застроен с жилища в края на двадесети век, остров Рузвелт се наричаше остров Уелфеър и помещаваше градския затвор, лудницата и болницата за дребна шарка.
Винаги подслоняваше прокудените нюйоркчани. Сега и Фет беше такъв.
Реши, че по-скоро ще живее в изолация на този тесен, две мили дълъг остров посред Ийст ривър, отколкото в разрушения от вампирите град или в някой от заразените му квартали. Не можеше да понесе живота в окупирания Ню Йорк. Очевидно стригоите с тяхната хидрофобия не смогваха да вкарат в употреба сателитното островче на Манхатън. И затова, скоро след като превзеха града, прочистиха всички тукашни жители и подпалиха острова. Кабелите на трамвая на Петдесет и девета улица бяха срязани, а мостът към острова беше разрушен откъм Куийнс. Линия „Еф“ на метрото вървеше през острова под реката, но станцията беше премахната и зазидана.
Фет обаче знаеше как да стигне под реката до географския център на острова. Имаше сервизен тунел за достъп до необикновената пневматична система за събиране и изхвърляне на сметта. По-голямата част от Рузвелт, включително високите жилищни сгради с великолепен изглед към Манхатън, беше в руини. Но Фет откри няколко почти незасегнати подземни помещения в луксозния комплекс около Октагона, който навремето беше главната сграда на лудницата. Добре прикрит сред отломките, той изолира опожарените горни етажи и свърза четири подземни помещения. Тръбите за водата и електрическите кабели под реката не бяха засегнати, така че с възстановяване на подаването към съседните квартали, Фет вече разполагаше с ток и питейна вода.
Под прикритието на дневната светлина трафикантите свалиха Фет и руската ядрена бомба на скалистия северен бряг на острова. Недалеч, в един сайвант към старата болница Фет беше прибрал количка за инструменти. Натовари бомбата, раницата си и една хладилна чанта и ги помъкна под дъжда към своето скривалище.
Вълнуваше се от предстоящата среща с Нора, даже беше леко замаян. Така става при връщане от дълъг път. Пък и единствено тя знаеше за срещата му с руснаците. Затова сега той се прибираше с голямата придобивка като момче с награда от училище. Фет знаеше, че Нора ще се развълнува и ентусиазира, и това допълваше усещането му за добре свършена работа.
Но когато стигна до овъглената врата към своето подземно убежище, откри, че е леко открехната. Доктор Нора Мартинес никога не правеше подобни грешки. Фет бързо измъкна меча от торбата. Налагаше се да вкара количката вътре, за да предпази товара от дъжда. Остави я в опожареното фоайе и слезе по полураз- топените от огъня стълби.
Вратата на скривалището му не се заключваше. Не бяха нужни някакви мерки за сигурност - убежището беше отлично замаскирано, а и освен някой и друг контрабандист, дръзнал да навлезе към Манхатън, на този остров почти не стъпваше човешки крак.
Свободната кухня беше празна. Фет преживяваше главно от десертчета, откраднати и складирани след първите месеци на обсадата - крекери, блокчета гранола, кексчета „Литъл Деби“ и „Туинки“, на които почти или дори напълно им беше свършил срокът на годност. Противно на популярното мнение, тези неща наистина не бяха годни за ядене след това. Фет беше пробвал и да лови риба, обаче черната река гъмжеше от зарази и той се притесни, че няма пламък, който да е в състояние да направи храната безопасна.
Набързо провери килерите и мина през спалнята. Дюшекът на пода напълно го устройваше, докато не се появи вероятността Нора да пренощува тук и той се залови да търси нормално легло. В свободната баня стоеше само част от противопаразитната екипировка, която Фет спаси от стария си дюкян във Флетландс - инструменти от предишната му професия, с която не успя да се раздели напълно.
Фет се провря през пробитата от него самия дупка в следващото помещение. Използваше го за кабинет. Вътре бяха подредени книжни рафтове и кашони - библиотеката и бележките на Сетракян - а в средата под ниско спусната лампа имаше кожен диван.
В посока два часа в кръгообразно подредената стая стоеше закачулена фигура, доста над шест стъпки висока и с яко телосложение. Лицето беше скрито под черната памучна качулка, но очите се забелязваха - пронизващи и червени. В бледите си ръце фигурата държеше тетрадка, гъсто изписана с изискания почерк на Сетракян.