Това беше вампир. Обаче облечен. Носеше панталони и ботуши, освен якето с качулката.
Фет огледа стаята, опасявайки се от засада.
- Аз съм сам.
Гласът на вампира прозвуча направо в главата на Фет. Той погледна отново тетрадката в ръцете на натрапника. Тук беше светилището на Фет. А вампирът беше нахълтал вътре. Лесно можеше и да го разруши. Загубата щеше да е катастрофална.
- Къде е Нора? - попита Фет и приближи към вампира, изваждайки меча от ножницата с най-голямата възможна за човек с неговите размери бързина. Но вампирът тутакси го заобиколи и го бутна на пода. Фет изрева гневно и опита да го пребори, ала каквото и да правеше, онзи го блокираше и обездвижваше, причинявайки му премерена болка.
- Бях тук съвсем сам. Случайно да си спомняте кой съм аз, господин Фет?
Фет си спомняше. Смътно. Помнеше как този същият опря в гърлото му стоманено острие, когато бяха в някакъв апартамент високо над Сентръл парк.
- Ти беше един от ловците. Телохранителите на Древните.
- Правилно.
- Но не се изпари заедно с другите.
- Очевидно.
- Ку... нещо си.
- Куинлан.
Фет освободи дясната си ръка и опита да удари скулата на съществото, но в миг китката му беше блокирана и усукана. Този път го заболя. Много.
- Вижте сега, мога да изкълча ръката или да я счупя. Вие избирайте. Но си помислете малко. Ако исках да Ви убия, вече да съм го направил. В продължение на векове аз служих на много господари, участвах в много войни. Служих на императори, на кралици, в наемни армии. Убих хиляди хора и стотици вампири-единаци. От Вас искам само да ми отделите един миг. Имам нужда да ме чуете. Ако отново ме нападнете, веднага ще Ви убия. Сега разбирате ли ме?
Фет кимна. Господин Куинлан го освободи.
- Ти не умря с Древните. Значи трябва да си от племето на Господаря.
- Да. И не.
- Ъхъ. Удобно. Нещо против да попитам как се добра дотук?
- Вашият приятел Гюс. Навремето /\ревните ми наредиха да го взема за лова на вампири в светлите часове на деня.
- Помня. Твърде малко и твърде кьсно, както се оказа.
Фет остана предпазлив. Казаното не го успокои. Лукавството на Господаря го беше направило параноичен, но тъкмо параноята го бе опазила жив и непревърнат през последите две години.
- Интересувам се от книгата Occido Lumen. Гюс ми каза, че Вие може би ще бъдете в състояние да ме упътите.
- Ами, майната ти. Ще се наложи да минеш през мене, за да я вземеш.
Господин Куинлан като че се усмихна.
- Преследваме една и съща цел. А аз имам известна преднина, що се отнася до дешифрирането на книгата и на бележките на Сетракян.
Вампирът беше затворил тетрадката на Сетракян - онази, която Фет беше препрочитал многократно.
- Добро четиво, а?
-Наистина. И е впечатляващо точно. Професор Сетракян беше и начетен, и хитроумен.
- Така си е. Голяма работа беше.
- Двамата с него почти се срещнахме веднъж. На двадесетина мили северно от Котка, във Финландия. Някак беше успял да ме проследи дотам. Както можете да си представите, по онова време аз бях притеснен от неговите намерения. Като помисля сега, той би бил прекрасен събеседник за вечеря.
- Но не и прекрасна храна - рече Фет. Прецени, че може би е редно да поизпита набързо Ку. Посочи текста в ръцете му.
- Озриил, нали? Това ли е името на Господаря? - попита Фет. Беше си взел за из път копие на няколко страници от Occido Lumen, за да ги проучва при всеки сгоден случай - включително изображението, върху което Сетракян се беше съсредоточил, когато за пръв път отвори книгата. Архангел, когото той нарече Озриил. Старият професор беше сложил този образ редом със страницата с алхимичния символ с трите полумесеца, които приличаха на знака за биологична опасност, и така между двете илюстрации се забеляза странна геометрична симетрия.
- Старецът наричаше Ози „ангела на смъртта“.
- „Ози“, така ли?
- Извинявай. Прякор. Добре. Ози ли е станал Господаря?
- Отчасти.
- Отчасти ли?
Фет вече беше свалил меча и сега се подпираше на него, а сребърното острие правеше поредната дупка в пода.
- Гледай, Сетракян щеше да ти зададе хиляди въпроси. Аз даже не знам откъде да започна.
- Вие вече започнахте.
- Май да. Мамка му, къде беше ти преди две години?
- Имах да върша работа. Подготовка.