- За какво?
- За прах.
- Да. Нещо за Древните. За събирането на техните останки. Имаше трима Древни от Стария свят.
- Знаете повече, отколкото предполагате.
- Но не достатъчно. Слушай сега, аз самият току-що се прибирам от път. Опитах да проследя източника на книгата. Задънена улица... обаче ми попадна нещо друго. Може да се окаже голямо.
Фет се замисли за бомбата, което му напомни за вълнението от завръщането, което пък му напомни за Нора. Отиде до своя лаптоп и го събуди след едноседмичен сън. Провери криптираните съобщения. Нищо от Нора от два дни насам.
- Трябва да тръгвам - рече той на господин Куинлан. - Имам много въпроси, но май нещо се е объркало и трябва да потърся един човек. Не допускам, че има възможност да ме чакаш тук, нали?
- Никаква. Трябва да получа достъп до книгата. Също като небесните знаци, тя е написана на език, който надхвърля Вашата способност за разбиране. Ако ми я предоставите... при следващата ни среща мога да Ви обещая план за действие...
Фет усещаше, че повече от всичко трябва да побърза; усещаше внезапен страх.
- Първо трябва да приказвам с другите. Такова решение не мога да взема сам.
Господин Куинлан не помръдваше в полумрака.
- Можете да ме намерите чрез Гюс. Само знайте, че разполагаме с твърде малко време. Ако изобщо някога е имало нужда от решително действие, то това е сега.
Интерлюдия 1
ИСТОРИЯТА НА ГОСПОДИН КУИНЛАН
Четиридесетата година след Христа, последната пълна година от управлението на римския император Гай Калигула, беше белязана от изключителни прояви на надменност, жестокост и лудост. Императорът започна да се появява публич- но облечен като бог и в различни документи от това време беше споменаван като „Юпитер“. Нареди да махнат главите на статуите на боговете и да сложат на тяхно място негови изображения. Принуди сенаторите да го почитат като жив бог. Сред римските сенатори беше и неговият кон Инцитат.
Към императорския дворец на Палатинския хълм беше до- строен храм в чест на Калигула. Сред придворните му имаше един освободен роб - блед тъмнокос юноша, когото новият бог- слънце беше приел по искане на някакъв гадател. Оттогава повече гадателят не се видя. Императорът даде на освобожденеца името Тракс.
Разправяха, че Тракс бил намерен в изоставено село в дивата пустош далеч на изток - замръзналите земи, където живееха най- варварските племена. Славеше се като особено жесток и лукав, въпреки своята невинна и крехка външност. Някои твърдяха, че юношата има пророческа дарба и това веднага заплени Калигула. Тракс се появяваше само по тъмно, обикновено разположен до самия император, и влиянието върху него беше огромно, особено предвид младостта му. Друг път го срещаха сам в храма, където бледата му кожа сияеше като алабастър на лунната светлина. Тракс знаеше няколко варварски езика и бързо усвои латинския и науките - алчната му жажда за знания беше по-малка само от вкуса му към жестокостта. Бързо си спечели мрачна слава в Рим по време, когато се смяташе за голямо нещо да се отличиш само с жестокостта си. Даваше на Калигула политически съвети и със съвършена лекота въздаваше или оттегляше благоволението на императора. Освен това насърчи издигането на Калигула като божество. Често виждаха двамата да седят един до друг в Циркус максимус и горещо да поддържат Зелените при надбягванията с колесници. Всъщност, говореше се, че тъкмо Тракс предложил отравянето на противниците след една загуба на Зелените.
Калигула не умееше да плува. Тракс също не умееше и затова вдъхнови императора да осъществи най-голямата си строителна приумица - временен понтонен мост от свързани кораби между пристанищата Байе и Путеоли с дължина над две мили. Тракс не присъстваше, когато Калигула, възседнал Инцинат и пременен в бронята на самия Александър Велики, триумфално прекоси залива Байе. Ала се говореше, че освобожденецът по-късно неведнъж е преминавал по моста нощем в лектика, носена от четирима нубийски роби. Облечен бил в най-изящни дрехи. Край неговата дяволска sedia gestatoria[5] крачели дузина телохранители.
Обичайно беше веднъж седмично седем подбрани робини да се водят на Тракс в неговите украсени със злато и алабастър покои под храма. Той искаше робините да са девици в добро здраве, не по-възрастни от деветнадесет години. Капки от тяхната пот върху нарочни тампони служеха за одобряването им в дните преди довеждането в подземието. През нощта след седмия ден обкованата с желязо врата се залостваше отвътре.