Умъртвяването се извършваше върху зелен мраморен пиедестал в средата на помещението, украсен с релефни изображения на гърчещи се фигури, вдигнали умолително погледите и ръцете си към небето. Два канала в основата отвеждаха кръвта на робинята в златни чаши, инкрустирани с рубини и гранати.
Тракс се появяваше от един ходник, оолечен само в subligaf[6], и тихо заповядваше на робинята да се качи на пиедестала. Там той я пиеше, отразен в седемте бронзови огледала по стените, хапеше я свирепо, пробиваше гърлото й със своето жило. Всмукването биваше толкова внезапно и бързо, че се виждаше под кожата как вените колабират и кръвта излиза от плътта на робинята за няколко мига. Жилавите ръце на Тракс удържаха тялото й с голяма сила и вещина.
Когато паниката от случилото се не го забавляваше повече, той бързо нападаше втората робиня, изпиваше я и я убиваше жестоко. Следваше третата, четвъртата и тъй нататък, докато останеше само една ужасена робиня. Тракс се наслаждаваше най-много на последното убийство. То го насищаше.
Ала една нощ към края на зимата Тракс се позабави, преди да погуби седмата, понеже долови още един пулс в кръвта й. Той опипа корема й през тъканта на туниката й усети, че е твърд и подут. Като се увери, че е бременна, Тракс свирепо я удари. С капеща от устата кръв, той се пресегна за златната кама, която държеше до една пълна с пресни плодове корнукопия. Замахна с камата към шията на робинята, ала ловкият му удар беше отразен от голата й ръка. Преряза външните мускули и с малко пропусна сухожилията. Тракс отново замахна и отново момичето го спря. Въпреки бързината и сръчността си, той беше в неизгодно положение заради недоразвитото юношеско тяло, което обитаваше. Беше толкова слаб, макар с времето уменията му да бяха толкова усъвършенствани.
Затова Господаря реши никога повече да не населява тяло на човек по-млад от тринадесет години. Робинята плачеше и го умоляваше да пощади живота й и живота на нероденото й дете и през цялото време кървеше съблазнително. Тя призоваваше своите богове. Ала молбите й не значеха нищо за Господаря; те бяха просто част от храненето му, както цвърченето на бекона в тигана придружава пърженето.
В този миг се появиха хората от дворцовата гвардия и заблъскаха по вратата. Наредено им беше никога да не прекъсват ежеседмичните церемонии на Тракс. Той реши, че причината да го безпокоят е важна, понеже те бяха наясно със склонностите му. Затова свали резето и ги допусна в окървавеното помещение. С месеците служба в двореца войниците бяха навикнали с вида на всякакви скверни извращения. Те осведомиха Тракс, че Калигула е оцелял при опит за убийство и сега го призовава при себе си.
Робинята трябваше да се отпрати и бременността й да се прекъсне. Така диктуваха правилата. Но Господаря не искаше да се лишава от края на обичайното си забавление и нареди да пазят покоите му, докато се върне.
Оказа се, че предполагаемият заговор за убийство е просто пристъп на владетелска истерия, който доведе до посичането на седмина от невинните гости на оргията. Не след дълго Тракс се върна в своето подземие и откри, че докато е успокоявал бога-слънце, центурионите са прочистили целия дворец, включително и храма, за да потушат въображаемия преврат. Бременната робиня - заразена и ранена - беше изчезнала.
На зазоряване Тракс убеди Калигула да разпрати войници из всички близки селища, за да открият робинята и да я върнат в храма. Въпреки че почти опустошиха родната си земя, войниците не успяха да я намерят. Когато най-сетне отново падна нощ, Тракс излезе да търси момичето, ала отпечатъкът му върху нейния ум беше слаб заради бременността. Господаря беше само на няколкостотин години по това време, та все още му се случваше да сбърка.
И тази точно грешка щеше да преследва Господаря през идващите столетия. Защото в първия месец на новата година Калигула беше убит наистина и след кратко изгнаничество наследникът му Клавдий взе властта, спечелвайки си подкрепата на преторианска- та гвардия. Тогава на злия освобожденец Тракс му се наложи да побегне, за да се спаси от гонение.
Бременната робиня вървеше все на юг, към земята на своите Близки. Даде живот на бледо, почти прозрачно момченце, чиято кожа имаше цвета на мрамор на лунна светлина. Детето се роди в пещера сред сицилийските маслини. В тази сушава земя майката и детето ловуваха с години. Имаха слаба телепатична връзка. Макар и двамата да се препитаваха с човешка кръв, момчето нямаше онзи патоген, който превръща жертвите.