Докато Родения растеше - а той растеше бързо - из цялото Средиземноморие тръгнаха приказки за някакъв демон. Получо- вешкото момче можеше да понася малко слънчева светлина, без да изчезне. Инак, белязано с проклятието на Господаря, то имаше всички вампирски черти с изключение на заробващата връзка със своя създател.
Ала ако Господаря някога загинеше, щеше да загине и Родения.
Десетина години по-късно, когато се прибираше призори в пещерата, Родения усети нечие присъствие. Сред сенките в пещерата съзря една по-тъмна. Някой мърдаше, наблюдаваше го. После усети как гласът на майка му отслабва в ума му и накрая изчезва. Начаса разбра - каквото и да беше онова в пещерата, то беше погубило майка му... и сега го очакваше. Дори без да зърне врага си, Родения усети силата на неговата жестокост. Онова в сенките не знаеше милост. Без миг забавяне, Родения се обърна и тръгна към едничкото си спасение - утринната светлина.
Родения оцеляваше както може. Риеше в сметта, ловуваше и понякога ограбваше пътниците из Сицилия. Скоро беше заловен и изправен пред съда. Беше пратен да се обучи за гладиатор. На борбите Родения разбиваше всеки противник, човек или звяр, и свръхестествената му дарба и необикновената му външност привлякоха вниманието на сенаторите и пълководците в Рим. В навечерието на церемониалното белязване на гладиаторите, мнозина негови съперници, които завиждаха на успеха му и на получаваното от него внимание, го нападнаха из засада и му нанесоха тежки рани с мечовете си. Смъртоносните рани обаче като по чудо не го убиха. Той бързо се възстанови и незабавно беше изтеглен от гладиаторската школа. В дома си го прие сенаторът Фауст Серторий, който поназнайваше нещо за тъмните изкуства и притежаваше голяма сбирка първобитни предмети. Сенаторът позна в лицето на гладиатора петия безсмъртен, роден от човешка плът и вампирска кръв, и затова му даде името Квинт Серторий[7].
Странният peregrinus[8] първо беше зачислен в помощните войски, но бързо се издигна в чин и постъпи в Трети легион. Под знамето с образа на Пегас, Квинт прекоси океана, за да воюва със свирепите бербери в Африка. Научи се умело да борави с дългото копие pilum и хората говореха, че го мята с такава сила, че поваля препускащ кон. Биеше се и с двуостър стоманен меч, gladius hispaniensis, изкован лично за него - без никакви сребърни украси и с ръкохватка от човешка бедрена кост.
Десетилетия подред Квинт неведнъж марширува от храма на Белона[9] до Порта Триумфалис. Мнозина императори се радваха на дългогодишната му служба. Легендите за него се разкрасиха и със слуховете за безсмъртието му. Хората едновременно се бояха от Квинт и му се възхищаваха. В Британия той сееше ужас в сърцата и умовете на пиктите. Германските гамабривии го знаеха като Желязната сянка, а по бреговете на Ефрат самото му присъствие поддържаше мир.
Квинт изглеждаше внушително. Изваяното тяло и неестествено бледата кожа му придаваха вид на жива, дишаща статуя от най-чист мрамор. Всичко у него имаше военно излъчване и той се движеше с върховна увереност. Заставаше начело на всяка атака и последен напускаше полесражението. През първите няколко години взимаше трофеи, но с времето плячката започна да препълва дома му и той загуби интерес. Сведе правилата за водене на бой до точно петдесет и две движения - хореографски прецизна техника, с която поваляше противниците за по-малко от двадесет секунди.
При всяка стъпка в кариерата си Квинт се усещаше преследван от Господаря, който отдавна беше изоставил тялото на петнадесетгодишния Тракс. Родения попадаше в засади, нападаха го роби-вампири и понякога - много рядко - самият Господар под разни външности. В началото Квинт се пообърка от естеството на тези нападения, ала с времето разви любопитство към своя родител. Римското военно обучение му подсказа да напада, когато е застрашен, и затова той започна да следи Господаря и да търси отговори.
Тогава подвизите на Родения и легендите за него привлякоха вниманието на Древните. Те го посетиха по време на едно нощно сражение. От тях Родения узна истината за своя произход и за миналото на блудния Древен, когото наричаха „Младия“. Разкриха му много неща, убедени, че научи ли тайните им, Родения бездруго ще се присъедини към тях.
Ала Квинт отказа. Обърна гръб на тъмния орден на вампирите, родени от същата катастрофична сила, от която бе роден и Господаря. Квинт беше прекарал целия си живот сред хората и желанието му беше да се помъчи да се нагоди към тяхното племе. Искаше да развие човешката си половина. И въпреки че го преследваше заплахата от Господаря, той искаше да живее като безсмъртен сред смъртните, а не като нечистокръвен сред чистокръвните, както мислеше по онова време.
8
В древния Рим - чужденец, който няма правата на римски гражданин (до 212 Г. сл. Хр.) (Б.пр.).