Наоколо, в кресла в пастелни цветове, седяха десетина жени в чисти и бели гащеризони, още по-бели в сравнение с убития сив цвят на дрехите на Сали и Нора. Коремите им бяха видимо издути - всяка от жените беше във второто или третото тримесечие на бременността. И друго - бяха ги оставили с коси, гъсти и лъскави от хормоните.
А после Нора видя плода. Една от жените хапваше крехка, сочна праскова, чиято вътрешност беше прорязана от червени жилки. Устата на Нора се напълни със слюнка. Единствените пресни плодове, които беше вкусвала от повече от година насам бяха спаружените ябълки от едно умиращо дърво в някаква градина в Грийнич вилидж. Почистила беше загнилите места с ножче и каквото остана, приличаше повече на огризка.
Явно желанието се беше изписало на лицето й, защото бременната жена отклони неловко поглед, когато срещна очите на Нора.
- Какво е това?
- Родилната сграда - отговори Сали. - Тук бременните си почиват и раждат. Бунгалата отвън са сред най-хубавите и най-уединените жилища в целия комплекс.
- А тя откъде - сниши глас Нора - е взела плода?
- Бременните получават и най-добрата храна. И са освободени от вземането на кръв за периода на бременността и кърменето.
Здрави бебета. Вампирите трябваше да множат расата и източниците на кръв.
- Вие сте сред щастливците - продължи Сали, - двадесетте процента от населението с В-положителна кръвна група.
Нора, разбира се, знаеше кръвната си група. В-положителните роби бяха по-равни сред равните. За награда ги интернираха в лагери, редовно им точеха кръв и ги заплождаха насилствено.
- Как могат да раждат деца в този свят? В така наречения лагер? В плен?
Сали, изглежда, или се притесняваше за Нора, или се срамуваше от нея.
- С времето може би ще установите, че раждането е едно от малкото неща тук, заради които си струва да се живее, госпожице Родригес. Няколко седмици в лагера и ще се чувствате по-иначе. Кой знае? Може би дори ще мечтаете за раждане. - Сали нави сивия си ръкав и разкри кръгли белези, които приличаха на ужасни ужилвания от оса, и оцветяваха кожата й в лилаво или кафяво. - По една пинта на всеки пет дни.
- Вижте, не исках да Ви обидя, просто...
- Както знаете, аз се старая да Ви помагам тук. Вие още сте млада. Имате възможности. Можете да заченете, да родите. Да устроите живота си в този лагер. Някои нямаме този... късмет.
За миг Нора помисли от гледната точка на Сали. Разбираше, че кръвозагубата и недохранването са отслабили и нея, и всички останали, унищожили са желанието им за борба. Разбираше натиска на отчаянието, непрестанно завръщащата се безнадеждност - и как възможността за раждане се оказваше единствен източник на надежда и гордост.
- А понеже намирате това твърде безвкусно - продължи Сали, - може да оцените по достойнство това да сте сегрегирана от другата раса в продължение на месеци.
Нора поиска да се увери, че е разбрала правилно.
- Сегрегирана? В родилното няма вампири? - Тя се озърна и забеляза, че наистина няма. - Защо няма?
- Не знам. Това е строго правило. Те не се допускат тук.
- Правило? - Нора се мъчеше да види смисъла в това. - Бременните ли са тези, които трябва да бъдат сегрегирани от вампирите, или обратното?
- Казах Ви, не знам.
Разнесе се звук, приличен на звънец на врата, и жените оставиха своите плодове или четива и се надигнаха от местата си.
- Какво е това? - попита Нора.
Сали също се беше поизправила.
- Директорът на лагера. Горещо Ви съветвам да се държите възможно най-добре.
Всъщност се озърташе за скривалище, за изход. Твърде къс- но. Пристигнаха група служители от лагера - хора, бюрократи, в обикновени костюми, а не гащеризони. Минаха в средата на помещението и огледаха обитателките с едва прикривана погнуса. На Нора й се стори, че посещението е проверка, при това внезапна.
След началниците вървяха два огромни вампира, по чиито ръце и вратове още личаха татуировките от времената, когато са били човеци. Някога осъдени престъпници, заключи Нора, а сега охранители от по-горна ръка в тази фабрика за кръв. Двамата носеха черни чадъри, от които капеше вода. Това се видя странно на Нора - вампирите не се пазеха от дъжд - но после влезе още един човек, явно директорът на лагера. Беше облечен в бляскав, чист, ослепително бял костюм. Току-що изпран. Най-чистата дреха, която Нора беше виждала през последните месеци. Татуираните вампири бяха телохранители на директора на лагера.
Той беше възрастен човек. Кипреше се със спретнати бели мустачки и остра брадичка, с които приличаше на престарял дявол. При вида му Нора едва не се задуши. Видя медалите на гърдите на белия костюм, подобаващ на адмирал от военноморските сили.