Имаше и други дисиденти - наркотрафиканти, контрабандисти, мародери - но те бяха анархистични вектори, които не се пресичаха с плана на Господаря и той слабо се тревожеше от техните постъпки. Ала Гудуедър беше различен. Той и групата му представляваха останка от присъствието на Сетракян на земята и затова самото им съществуване беше оскърбление към неговата власт.
Господаря обаче държеше в залог онова, което би примамило Гудуедър към него.
Усмихна се на момчето. И то се усмихна в отговор.
Службата на главния съдебен лекар, Манхатън
След експлозията в болницата Белвю, Еф си проправи път по Ийст ривър драйв, криейки се зад изоставените коли и камиони. Подтичваше, доколкото му позволяваха удареният хълбок и раненият крак. За заблуда мина по някаква входна рампа и се върна на Тридесета улица. Знаеше, че има преследвачи, сред които вероятно и малките пипалца - странните слепи ловци на следи, които се движеха на четири крака. Измъкна уреда за нощно виждане и забърза обратно към сградата на съдебната медицина с мисълта, че на вампирите не би им хрумнало да претърсят място, където наскоро са влезли и излезли.
От ударната вълна ушите му продължаваха да звънят. Няколко аларми на автомобили свирнаха. По улицата имаше пръснати прясно натрошени стъкла - прозорците по високите етажи се бяха счупили при взрива. Когато стигна до ъгъла на Тридесета и Първа улици, забеляза на платното срутена цяла фасада. Приближи и в зелената светлина на уреда за нощно виждане зърна сред тухлите и мазилката чифт крака, които стърчаха между колчетата на тротоара.
Голи крака, боси стъпала. Вампирът лежеше по очи на земята.
Еф забави стъпка, заобиколи колчетата. Огледа прострения между парчетата тухли и цимент вампир. Под лицето му се образуваше локва от бяла, пълна с червеи, кръв. Вампирът не беше освободен: червеите продължаваха да се гърчат под плътта му, тоест кръвта още циркулираше. Явно раненото същество беше в безсъзнание, или както там се нарича това при немъртвите.
Еф намери най-едрата буца тухли и цимент. Вдигна я над главата си, за да довърши съществото... ала бе надвит от някакво зло любопитство. С ботуша си обърна вампира по гръб. Онзи продължи да лежи, без да помръдва. Трябва да беше чул тътена на падащите тухли и да беше погледнал нагоре, понеже лицето му бе размазано.
Буцата натежа в ръцете на Еф, той я спусна и я захвърли на земята току до главата на вампира. Никаква реакция.
Моргата беше отсреща. Голям риск. Обаче ако съществото беше наистина сляпо, както изглеждаше, то не би могло да предаде на Господаря какво вижда. А ако освен това и мозъкът му беше поразен... то изобщо не беше в състояние да се свърже с него и местоположението му беше непроследимо.
Еф се хвана за работа веднага, преди да успее да размисли. Пъхна ръце под мишниците на съществото, като се пазеше от лепкавата му кръв, и го извлече от тротоара през улицата. Вкара го в моргата през рампата за линейки.
Прибута едно столче, за да може по-лесно да качи вампира на масата за аутопсии. Действаше бързо, върза китките му под масата с гумен маркуч, после хвана и глезените му за краката на масата.
Еф погледна проснатото на масата същество. Да, той наистина щеше да го направи. Извади от шкафа престилка и си нахлузи два чифта латексови ръкавици. Пъхна в тях ръкавите на ризата си, крачолите натика в ботушите, за да няма изложени места. В шкафчето над една от мивките намери чиста маска и си я сложи. После примъкна помощна масичка и нареди върху нея десетина различни инструмента от неръждаема стомана, всичките режещи.
Междувременно вампирът дойде в съзнание, размърда се, усети, че е вързан и почна да се бори, като вдигаше и спускаше таза си, за да се измъкне. Еф го привърза здраво с още маркуч през кръста и през врата.
Застанал зад главата на създанието, Еф побутна жилото му със сонда, понеже не беше изключено то още да действа въпреки премазаното лице. Видя как гърлото на вампира се издува, чу по- тракването под челюстта, когато той опита да изстреля жилото. Но мандибулата му беше счупена отвътре и на Еф му остана да се пази само от кръвните червеи. За целта имаше под ръка ултравиолетова лампа.
Прокара скалпела през гърлото на вампира и го отвори до хранопровода, като сряза и отмести настрани връзките. Тук Еф беше особено предпазлив заради конвулсиите - съществото се мъчеше да раздвижи челюст. Месестото жило стоеше прибрано и неподвижно. Еф клампира тесния му край и издърпа. Жилото се разпростря надълго. Съществото опита да възвърне контрола си над израстъка чрез присвиване на мускула в основата.