За собствена безопасност Еф се пресегна за малкия сребърен нож и ампутира израстъка.
Вампирът се изопна от болка, като че беше прострелян, и дефекира малко. Силната миризма на амоняк жилна носа на Еф. От срязаното гърло шурна кръв. Разяждащата течност потече по обтегнатия гумен маркуч.
Еф отнесе гърчещия се израстък на тезгяха и го положи до дигиталната везна. Огледа го на силна светлина с лупа. Жилото шаваше като отрязана опашка на гущер. Еф видя в края му дребно двойно връхче. Разряза органа по дължина, избута розовата плът и разкри дилатираните двуостри канали. Вече знаеше, че единият въвежда в организма на жертвата наред с паразитния червей упойващ агент и слюнчена смес антикоагуланти. Другият канал теглеше кръвта. Вампирите не пиеха кръвта на хората, а разчитаха за извличането й на физичните закони - вторият канал в жилото създаваше вакуум и артериалната кръв потегляше с такава лекота, с каквато водата се изкачва по стъблото на растението. При нужда можеха да ускорят капилярната работа, използвайки основата на жилото като бутало, живително беше, че такава сложна биологична система е породена от радикален ендогенен растеж.
Човешката кръв съдържа над деветдесет и пет процента вода. Останалото са протеини, захари и минерали, но липсват мазнини. Дребните кръвопийци като комарите, дървениците и други артроподи могат да живеят преспокойно само от кръв. А колкото и ефикасни да бяха мутиралите тела на вампирите, те бяха едри и за да не гладуват, трябваше постоянно да се захранват с кръв. И понеже човешката кръв се състоеше главно от вода, те я отделяха често, включително и по време на хранене.
Еф остави на тезгяха разрязаното жило и се върна при съществото. Киселата му бяла кръв беше разяла маркуча, който държеше шията му, но мятането и тръшкането бяха стихнали. Еф отвори гърдите на вампира с класическия Y-образен разрез от стернума до корема. През калцифицираните ребра видя, че вътрешността на гръдния кош е мутирала в квадранти или камери. Той отдавна беше стигнал до извода, че целият храносмилателен тракт се преобразява от вампирската зараза, ала никога досега не беше виждал гръдната кухина в зрялата й форма.
Ученият в него намери това за крайно необикновено.
А човекът - за съвършено отблъскващо.
Чу стъпки над главата си и спря да реже. Тежки стъпки на обути крака. Обаче някои вампири също не ходеха боси - качествената обувка надживяваше всички останали части от облеклото. Погледна смачканото лице и строшената глава на вампира с надеждата да не е подценил силата на Господаря и така неволно да е довел противника.
Взе дългия меч и лампата. Отстъпи към входа за хладилното помещение, откъдето имаше добър изглед към стълбите. Нямаше смисъл да се крие; вампирите чуваха пулса на човешкото сърце, който движеше жадуваната кръв.
Стъпките слизаха бавно до последните няколко стъпала - тук се втурнаха и вратата се отвори с ритник. Еф зърна отблясък на сребро, дълго острие като неговото. Веднага разбра кой иде и си отдъхна.
Фет видя опрения на стената Еф и присви очи в обичайния си маниер. Унищожителят носеше вълнени панталони и тъмносин анорак. Коженият ремък с катарама на торбата за оръжия минаваше напряко през гърдите му. Побутна качулката назад, разкри сивкавото си лице и прибра меча в ножницата.
- Василий? Какво, по дяволите, правиш тук?
Фет видя престилката за аутопсии и ръкавиците на Еф, после обърна поглед към все още живото същество, изкормено на масата.
- Какво, по дяволите, правиш ти тук? Аз пристигнах днес...
Еф се помести от стената и прибра оръжието си в торбата на пода.
- Изследвам този вампир.
Фет се доближи до масата и погледна размазаното лице на съществото.
- Ти ли направи това?
- Не. Не пряко. Ударен беше от падащо парче цимент. А циментът падна, защото аз взривих една болница.
Фет го измери с поглед.
- Чух. Значи, ти беше?
- Почти ме пипнаха.
Еф изпита облекчение, веднага щом видя Василий. Но усети още как тялото му се напряга от гняв. Застина на място. Не знаеше какво да прави. Трябваше ли да прегърне ловеца на плъхове? Или трябваше да се сбият?
Фет потрепери и загърби съществото.
- А, и затова реши да го смъкнеш тука. Да си поиграеш с него.
- Видях възможност да отговоря на някои важни въпроси относно биологичната система на нашите мъчители.