- Повече ми прилича на мъчение.
- Ами това е разликата между унищожителя на вредители и учения.
- Може - отвърна Фет, заобиколи масата и се изправи срещу Еф. - А може и ти да не правиш тази разлика. Може и като не си способен да навредиш на Господаря, да си довлякъл това нещо вместо него. Със сигурност си даваш сметка, че това същество не може да ти каже къде е твоето момче.
Еф не обичаше така да му натякват за Зак. В тази битка залогът за него беше неразбираем за останалите.
- Като изучавам биологията на съществото, аз търся слабости в устройството му. Нещо, което да ни е от полза.
А от другата страна на отвореното вампирско тяло Фет му отговори:
- Ние знаем какви са те. Природни стихии, които ни нападат и експлоатират нашите тела. Хранят се с нас. Те вече не са загадка.
Съществото тихо простена и се замята върху масата. Хълбоците му се издадоха, а гърдите му се надигнаха, все едно се съешава- ше с невидим партньор.
- Божичко, Еф, убий проклетото нещо - Фет се отдалечи от масата. - Къде е Нора?
Помъчи се въпросът да прозвучи небрежно. Не успя.
Еф пое дълбоко дъх.
- Мисля, че с нея се е случило нещо.
- Какво означава „нещо“? Говори.
- Когато се върнах тук, тя си беше отишла. Майка й също.
- Къде?
- Мисля, че са били принудени да излязат оттук и са заминали. Оттогава нямам вест от нея. Ако и ти нямаш, то нещо се е случило.
Фет зяпна изумен.
- И ти какво? Реши, че най-подходящо е да си стоиш тук и да си правиш шибаната дисекция на вампира?
- Да стоя тук и да чакам един от вас двамата да влезе във връзка с мен, да.
Фет се начумери от това отношение. Щеше му се да го удари; да го удари и да му каже каква загуба на време е да се занимават с него. Еф имаше всичко, а Фет нямаше нищо. При все това Еф неведнъж пропиляваше или подминаваше добрата си участ. Щеше с удоволствие да го плесне няколко пъти, несъмнено. Вместо това въздъхна тежко и рече:
- Покажи ми всичко.
Еф го поведе нагоре по стълбите, показа му прекатурената количка, изоставените от Нора лампа, дрехи и оръжия. Наблюдаваше очите на Фет; видя как те пламват. Заради измамата на Нора и Фет, Еф мислеше, че ще му е хубаво да види как Фет страда, но не беше. Нищо тук не беше хубаво.
- Зле е - каза той.
- Зле - откликна Фет и се извърна към прозорците, които гледаха към града. - Само с това ли разполагаш?
- Какво искаш да правиш?
- Казваш го, все едно имаме някакъв избор. Трябва да идем да я приберем.
- Аха. Просто така.
- Да! Просто така! Не би ли искал да тръгнем да те търсим?
- Не бих го очаквал.
- Нима? - отговори Фет и се обърна към него. - Май имаме съвършено различни представи за вярност.
- Май да - рече Еф толкова остро, че можеше човек да се убоде на думите.
Фет не отговори, но и не отстъпи.
- Значи мислиш, че е взета. Но не е превърната.
- Не и тук. Но как можем да знаем със сигурност? За разлика от Зак, тя няма Близък, когото да преследва. Нали?
Още едно бодване. Еф не можа да се сдържи. Компютърът с тяхната интимна кореспонденция беше ей тук, на бюрото.
Фет вече разбра, че Еф поне подозира нещо. Може би го предизвикваше да го обвини открито, но Еф не би му доставил това удоволствие. Така че, вместо да отговори на намеците, Фет контрира както обикновено и нападна слабото място на Еф.
- Предполагам, че пак си бил в къщата на Кели, вместо да дойдеш тук и да се срещнеш с Нора в уречения час? Тази обсебеност от сина ти те е изкривила, Еф. Да, той има нужда от теб. Но и ние имаме нужда от теб. Тя има нужда от теб. Не става дума само за теб и за сина ти. И други разчитат на теб.
- Ами ти? Твоята обсебеност от Сетракян. Това беше пътуването ти до Исландия. Направи онова, което според теб той би направил. Разгада ли всички тайни в книгата? Не? Така си и мислех. Ти също можеше да си тук, но предпочете да следваш стъпките на стареца. Ти, неговият самоназначил се ученик.
- Поех риска. Понякога трябва и ние да имаме късмет. - Фет млъкна и се отказа. - Да забравим това. Да се съсредоточим върху Нора. Точно сега тя е единственият ни проблем.
- В най-добрия случай, тя е в строго охраняван лагер за кръв. Ако отгатнем в кой, тогава само ни остава да влезем вътре, да я намерим и да я измъкнем. Мога да измисля и по-лесни способи за самоубийство.
Фет започна да събира багажа на Нора.
- Имаме нужда от нея. Чисто и просто. Не можем да си позволим да загубим никого. Трябват ни всички, ако изобщо искаме да имаме някакъв шанс да се измъкнем от тази бъркотия.
- Фет. Това продължава вече две години. Системата на Господаря пусна корени. Ние сме загубени.