- Като затворник.
- Пак опростявате нещата. Използвате езика на губещите, Нора. Вярвам, че лагерът съществува не с цел наказание или подтисничество. Той е само съоръжение, конструирано да дава масова продукция и да е максимално ефективно. По мое мнение - всъщност смятам, че това е прост факт - хората бързо започват да ценят живота с ясно очертани очаквания. С прости и разбираеми правила за оцеляване. В това има истинско удобство. В целия свят броят на хората е намалял с една трета. В голяма степен това е работа на Господаря, но и самите хора се изтребват едни други в преследване на прости неща... като храната, която стои пред Вас. Та така. Мога да Ви уверя, че отдадете ли се веднъж напълно на лагерния живот, ще разберете, че той е забележително нестре- сиращ.
Нора пренебрегна приготвения от ръката на Барнс кроасан и си наля вода с лимон.
- Според мен най-страшното е, че наистина вярвате в това.
- Разбирането, че ние, хората, сме нещо повече от животни, от същества, насадени на тази земя, че - напротив - сме избрани, ето кое ни вкара в беля. Направи ни спокойни. Направи ни самодоволни. Привилегировани. Когато си помисля за приказките за Бог, които разказвахме сами на себе си и едни на други...
Един прислужник отвори двукрилата врата и внесе бутилка с увито със златист станиол гърло на метален поднос.
- А, виното - рече Барнс и побутна чашата си към прислужника.
Нора наблюдаваше как той сипва малко в чашата.
- Какво е всичко това? - попита тя.
- Приорат. Испанско е. Паласиос, Л'Ермита от реколта 2004 година. Наред с хубавата къща наследих отлична изба.
- Исках да кажа друго. Довеждането ми тук. Защо? Какво искате?
- За да Ви предложа нещо. Голяма възможност. Която може значително да подобри Вашата участ в новия живот, при това вероятно завинаги.
Нора го погледа как опитва и одобрява виното, как разрешава на слугата да му долее.
- Трябва Ви още един шофьор? Миячка на чинии? Сервитьорка?
Този път в усмивката на Барнс имаше нещо срамежливо. Гледаше ръцете на Нора, все едно му се иска да ги улови в своите.
- Знаете ли, Нора, винаги съм се възхищавал на Вашата красота. И... за да съм съвсем честен, винаги съм смятал, че Ефраим не заслужава жена като Вас...
Нора опита да отговори, но не можа да издаде и звук. От гърдите й се изтръгна тиха въздишка.
- Разбира се, по онова време, в една правителствена служба, щеше да е... непрофесионално да правя каквито и да е аванси на подчинена. Наричаха го тормоз или нещо подобно. Помните ли онези странни и неестествени правила? Колко префърцунена беше станала цивилизацията към края? Сега имаме много по-ес- тествен ред. Онзи, който иска и може... завладява и взима.
Нора най-сетне преглътна и си върна дар слово.
- Да не би да казвате онова, което си мисля, че казвате, Евърет?
Барнс лекичко се поизчерви, като да му липсваше увереност в грубиянството.
- Не са останали много хора от предишния ми живот. Нито пък от Вашия. Няма ли да е хубаво от време на време да си припомняме какво беше? Може да е много приятно, мисля аз - да споделяме спомените си. Анекдоти от работата... дати и места. Да си спомняме какви бяха нещата. Имаме толкова общо - нашата професия, опитът ни в работата. Ако желаете, дори можете да практикувате медицина в лагера. Доколкото си спомням, имахте опит в социалните служби. Можете да се грижите за болните, да ги готвите да се върнат към продуктивния живот. Или даже да вършите по-сериозна работа, щом искате. Както знаете, влиянието ми е голямо.
Нора отвърна с равен глас:
- А в замяна?
- В замяна ли? Лукс. Удобства. Да живеете тук, с мен - пробно, в началото. Никой от нас не би желал усложнения. Мисля, че с времето всичко ще се нареди добре. Съжалявам, че не Ви намерих преди да обръснат прекрасните Ви коси. Но имаме перуки...
Той протегна ръка към голата й глава, обаче Нора бързо се изправи и се дръпна назад.
- Така ли Вашият шофьор получи работата си?
Барнс бавно оттегли ръката си; по лицето му се изписа съжаление. Не за него, а за Нора, сякаш тя грубо беше пресякла някаква забранена граница.
- Е, навремето Вие видимо без усилие се съгласихте с Гудуедър, който беше Ваш началник.
Нора не толкова се обиди, колкото не можа да повярва.
- Това било значи. Връзката ни не Ви се е понравила. Вие бяхте началник на моя началник. Мислехте, че Вие сте този, който би трябвало да... Правото на първата нощ, така ли?