Къде е Зак?
Както му беше обичай, той прелисти последните бележки. Съгледа една за Нора и се помъчи да разчете драсканиците си.
„Моргата.“ „Среща.“ „Да се придвижвам на светло.“
Еф потръпна в опит да си спомни и тогава го обзе тревога.
От него се очакваше да срещне Нора и госпожа Мартинес в старата Служба на главния съдебен лекар. В Манхатън. Днес.
Мамка му.
Еф грабна торбата си, сребърните остриета вътре издрънкаха, и я метна на гръб, като дръжките на мечовете се озоваха над раменете му и заприличаха обвити с кожа антени. На излизане се огледа набързо и зърна една стара играчка трансформър до CD- плейъра на бюрото на Зак. Сайдсуайп, ако правилно си спомняше прочетеното в книжката на момчето за особеностите на аутоботите. Подарък от Еф за рождения ден на Зак само отпреди няколко години. Един от краката на Сайдсуайп висеше, прекършен от прекомерна употреба. Еф размърда ръцете на трансформъра и си спомни с каква леснина Зак „трансформираше“ играчката от кола в робот и обратно, като изпечен майстор на кубчето на Рубик.
- Честит рожден ден, Зи - прошепна Еф, преди да натъпче счупената играчка в торбата с оръжията и да тръгне към вратата.
Удсайд
Някогашната Кели Гудуедър пристигна пред бившия си дом на улица „Келтън“ само няколко минути след тръгването на Еф. Тя следеше човека - нейния Близък - откак усети пулсирането на кръвта му преди петнадесетина часа. Но когато небето изсветля през меридиема - онези два или три часа на приглушена, ала все пак опасна слънчева светлина, която проникваше през плътната облачна покривка при всяко завъртане на планетата - й се наложи да се оттегли под земята и така загуби време. Сега бе близо.
Придружаваха я две от пипалцата с черните очи - това бяха деца, ослепели при слънчевото затъмнение, което съвпадна с идването на Господаря в Ню Йорк. По-късно те бяха превърнати от самия него и сега бяха дарени с по-силни сетива - дребни и бързи, плъпнали по тротоара и върху изоставените автомобили като гладни паяци. Не виждат нищо и усещат всичко.
При нормални обстоятелства вътрешното привличане на Близкия би било достатъчно за Кели да го проследи и да установи местоположението му. Но излъчването на Еф беше отслабено и изкривено от ефекта на етанола, стимулантите и седативите върху нервната система и кръвообращението му. Интоксикацията объркваше синапсите в мозъка, забавяше скоростта на предаваните от тях сигнали и прикриваше излъчването на човека както се заглушава радиопредаване.
Господаря се интересуваше особено много от Ефраим Гудуедър и по-точно, от наблюдението на придвижването му из града. По тази причина пипалцата - някога брат и сестра, а сега почти еднакви, лишени от коси, гениталии и други човешки полови белези - бяха изпратени от Господаря да помагат на Кели в преследването. Тук те започнаха да подтичват напред-назад край късата ограда пред къщата и зачакаха Кели да ги настигне.
Тя отвори вратата и влезе в имота, като обиколи веднъж къщата в търсене на капани. Щом остана доволна, удари с ръба на дланта си двойния прозорец и разпиля стъклата, когато се пресегна да отключи и да махне резето.
Пипалцата скокнаха вътре, последвани от Кели, която първо вдигна и провря единия си гол мръсен крак, а после с лекота сгъна и усука тялото си, за да влезе през широкия три стъпки квадратен отвор. Пипалцата се покатериха по дивана и го посочиха като обучени полицейски кучета. Кели остана напълно неподвижна дълго време, отвори сетивата си за вътрешността на къщата. Потвърди, че са сами и следователно са закъснели. Но почувства неотдавнашното присъствие на Еф. Може би имаше какво още да се узнае.
Пипалцата се стрелнаха по пода към гледащия на север прозорец и докоснаха стъклото, като че попиваха някакви остатъци от скорошно чувство. После внезапно се втурнаха нагоре по стълбите. Кели ги последва, позволявайки им да душат и да бележат. Когато отиде при тях, те подскачаха из една от стаите, превъзбудени от натиска на скорошното присъствие на Еф, подобно на зверове, подивели от някакъв непреодолим, ала недоразбран подтик.
Кели застана в средата на стаята с отпуснати ръце. Топлината на вампирското й тяло, бурният й метаболизъм незабавно загря хладното помещение с няколко градуса. За разлика от Еф, Кели не страдаше от никаква форма на човешка носталгия. Не изпитваше привързаност към някогашния си дом, не я пронизваше жал за загубата, когато стоеше в стаята на сина си. Тя вече не усещаше връзка с това място, точно както не усещаше и връзка с жалкото си минало на човешко същество. Пеперудата не изпитва нито умиление, нито копнеж към гъсеницата, а просто отлита.