- Предпочитам да живея в измислен свят на светлина, а не в истински свят на мрак.
- Възгледите Ви продължават да са възгледи на човек, който е загубил нещо. Обаче този свят е техен открай време.
- Открай време беше техен свят - обади се Фет, за да поправи Родения. - Оказа се, че Древните са по-големи смотаняци и от нас.
Господин Куинлан прояви търпение към Фет заради състоянието му.
- Бяха подкопани отвътре. Наясно бяха с опасността, но вярваха, че могат да я удържат. Лесно е да подценяваме разногласията в собствените си редици.
И хвърли поглед към Еф, преди да продължи.
- За Господаря е най-изгодно да приема цялата позната човешка история като поредица от проби. Поредица експерименти в подготовка на завършващия удар. Господаря присъства на възхода и залеза на Римската империя. Учеше се от Френската революция и наполеоновите войни. Гнездеше в концентрационните лагери. Живя сред вас като някакъв извратен социолог, който научи всичко необходимо за вас и от вас, за да организира вашето рухване. Проследи всички възможни модели. Умееше да се съюзява с влиятелните и силните, като Елдрич Палмър, и ги покваряваше. Изнамери математическата формула на властта. Съвършеното равновесие между вампирите, добитъка и пазачите.
Събеседниците му смилаха тези думи. Фет рече:
- Значи така. Твоят род, Древните, паднаха. Нашият също. Въпросът е какво можем да направим ние?
Господин Куинлан отиде при нещо като олтар - гранитна маса, на която бяха поставени шест цилиндрични дървени съда, не по-големи от кутийка сода. Всеки от съдовете излъчваше бледо сияние, като че съдържаше източник на светлина или топлина.
- Ето. Трябва да ги вземем с нас. По-голямата част от последните две години посветих на това да си уредя възможността да пътувам до Стария свят и обратно, за да събера останките на Древните. Съхраних ги в урни от бял дъб, както повелява преданието.
- Пътувал си по света? - попита Нора. - В Европа? В Далечния Изток?
Господин Куинлан кимна.
- Там... там същото ли е? Навсякъде?
- По същество - да. Колкото по-развит е даден регион, колкото по-добра е инфраструктурата, толкова по-ефикасен е преходът.
Еф приближи до шестте урни.
- За какво ги пазиш? - попита той.
- Преданието ми каза какво да направя. Не ми каза с каква цел.
Еф се огледа, за да провери дали още някой като него се е усъмнил в това.
- Значи си пропътувал целия свят, за да сметеш праха им, излагайки се на огромна опасност, и не си се поинтересувал защо или за какво?
Господин Куинлан изгледа Еф с червените си очи.
- Досега.
Еф искаше да го попритисне още за праха на Древните, но се въздържа. Не знаеше докъде се простират вампирските му телепатични способности и се притесняваше да не бъде разгадан, да не се разкрие, че поставя под въпрос цялото начинание. Понеже още се бореше с изкусителното предложение на Господаря, Еф се чувстваше като шпионин, задето господин Куинлан му бе показал това тайно място. Не искаше да знае повече, отколкото вече знаеше. Боеше се, че е в състояние да предаде всички. Да изтъргу- ва и тях, и целия свят за момчето си и да заплати със собствената си душа. Само при мисълта за това почна да се поти и му призля.
Огледа останалите в огромната подземна зала. Дали един от тях вече се бе продал, както твърдеше Господаря? Или това беше поредната му лъжа, която да смекчи съпротивата на Еф? Той ги разглеждаше един по един с уреда за нощно виждане, като че така можеше да съзре някаква различима следа от предателството, например зловещо черно петно, което да се разлее по нечии гърди.
Фет се обърна към господин Куинлан.
- Е, защо ни доведе тук?
- Сега, когато събрах праха на Древните и прочетох Occido Lumen, аз съм готов да продължа. Остана ни малко време да унищожим Господаря. А това място ни позволява да го държим под око. Да сме близо до неговото убежище.
- Чакай малко - прекъсна го Фет с любопитен тон. - Няма ли унищожението на Господаря да погуби и тебе?
- Това е единственият начин.
- И ти искаш да умреш? Защо?
- Простият и откровен отговор е, че се уморих. Безсмъртието загуби блясъка си за мен преди много векове. Всъщност, безсмъртието лишава всичко от блясъка му. Вечността е изнурителна. Времето е океан, а аз искам да изляза на брега. Единственото светло нещо, което съм оставил на този свят - единствената надежда - е възможността за унищожаването на моя създател. Това е отмъщение.