Господин Куинлан разказа какво знае. Какво е научил от Occido Lumen. Говореше просто и, доколкото бе възможно, ясно. Описа възникването на Древните и мита за местата на произхода, подчерта колко е важно намирането на Черното място, откъдето е Господаря.
Гюс най-много хареса историята за тримата архангели - Михаил, Гавриил и забравения Озриил - изпратени да изпълнят Божията воля и да разрушат градовете Содом и Гомор.
- Коравите пичове на Господ - произнесе се той, отъждествявайки се с ангелите на отмъщението. - Обаче как си го представяш. Ангели? Наистина? Мамка му, стига бе, hermano.
Фет сви рамене.
- Аз вярвам на това, на което вярваше Сетракян. А той вярваше на тази книга.
Гюс се съгласи с него. Просто още не можеше да свикне с мисълта.
- Ако има Бог или някой, който може да праща ангели убийци, то какво, по дяволите, чака Той? Ами ако всичко това са само приказки?
- Подкрепени с действия - възрази Фет. - Господаря намери шестте погребани части от тялото на Озриил, местата на произхода на Древните, и приложи върху тях единствената сила, способна да ги унищожи. Ядрената. Единствената богоподобна енергия на земята, която може да изличи свещените места.
- Така Господаря не само премахна съперниците си, но и стана шест пъти по-могъщ. Ние знаем, че още търси своето място на произхода. Не за да го унищожи, а за да го защити.
- Страхотно - намеси се Нора. - Значи ни остава само да го намерим преди Господаря, да построим отгоре му едно ядрено реакторче и да предизвикаме авария. Това ли е?
- Или да взривим ядрена бомба - вметна Фет.
Нора се изсмя остро.
- Е, това наистина звучи забавно.
Никой друг не се засмя.
- По дяволите - продума Нора. - Вие имате ядрена бомба.
- Обаче нямаме детонатор - свенливо обясни Фет и хвърли поглед към Гюс. - Опитваме да се доберем до някакво решение, нали така?
Отговорът на Гюс не беше твърде ентусиазиран.
- Моят човек, Крийм, помните го, нали? Накичен със сребро дебелак, дето прилича на камион? Казах му, а той рече, че е готов за сделка. Вътре е във всички далавери в Джърси. Работата е там, че той още си е наркодилър по сърце. Не мога да вярвам на човек без чест.
- Цялата работа отива на кино, ако нямаме цел, по която да стреляме - отвърна Фет и погледна господин Куинлан. - Нали така? И затова ти искаше да видиш Occido Lumen. Мислиш, че можеш да научиш нещо, което ние не сме могли?
- Вярвам, че всички вие видяхте небесния знак.
Господин Куинлан замълча и погледна Еф право в очите. А Еф усети, че Родения може да прочете всяка тайна в неговата душа.
- Отвъд пределите на обстоятелствата и на организацията съществува един замисъл. Какво беше онова, което падна от небето, не е от значение. То беше поличба, предсказана преди векове. Поличба, която да посочи мястото на произхода. Ние сме близо. Помислете само - Господаря дойде тук по същата причина. Това е точното място и сега е точното време. Ще го намерим.
Гюс каза:
- Не че не те уважавам, обаче не ми минава. Искам да кажа, ако всички вие искате да седнете и да четете книга и да си мислите, че там има малко подсказки как да утрепете шибания вампир, вървете и четете. Седнете удобно. Обаче аз? Мисля си така - намираме как да се изправим срещу царя на кръвопийците и му пръсваме задника. Старецът ни показа как. А в същото време цялата мисти- ческа дрънканица ни доведе до тук - гладни сме, преследват ни и живеем като плъхове. - Гюс крачеше наоколо и леко откачаше от престоя в затворената зала. - Имам Господаря на видеото. Замъка Белведере. Казвам да сглобим бомбата и да се погрижим за тая работа директно.
- Синът ми е там - отговори Еф. - Не само Господаря.
- Да ти приличам на някой, дето му пука за твоя пикльо? Не искам да оставаш с погрешно впечатление. Щото не ми пука.
- Успокойте се, всички - намеси се Фет. - Ако пропуснем този шанс, всичко свършва. Никой повече няма да може да се приближи до Господаря.
Фет погледна господин Куинлан, който мълчеше и не помръдваше. Беше съгласен.
Гюс се начумери, но не оспори казаното. Той уважаваше Фет, а още повече уважаваше господин Куинлан.
- Казваш, че можем да издъним една дупка в земята и Господаря изчезва. Навит съм, ако става. А ако не стане? Просто се предаваме?
Имаше право. И другите бяха съгласни.
- Не и аз - продължи Гюс. - По никой начин.
Еф усети как косата му настръхва на тила. Имаше идея. Започна да говори, преди да е размислил и да се е отказал.
- Може би има един начин.
- За какво? - попита Фет.
- Да се доберем до Господаря. Не като обсаждаме замъка. Не като излагаме Зак на опасност. Какво ще кажете ние да го примамим да дойде при нас?