Фет обмисляше дръзкия нов план, мъчеше се да се убеди, че може да проработи. Успехът изглеждаше почти невероятен - не че разполагаха с десетки други добри възможности.
Да убият Господаря. Опитаха веднъж, като го изложиха на слънчевата светлина, но се провалиха. После умиращият Сетракян явно отрови кръвта му с един от антикоагулантните препарати на Фет. Господаря обаче просто съблече човешката си обвивка и влезе в тялото на друго, здраво, човешко същество. Изглеждаше непобедим.
И все пак, те го нараниха. И двата пъти. Независимо от първоначалната си форма, Господаря очевидно имаше нужда да съществува в човешко тяло. А хората могат да бъдат унищожени.
- Не можем да се провалим този път - заговори Фет. - Никога няма да имаме по-добра възможност.
Еф кимна и погледна навън на улицата. Чакаше знак от господин Куинлан.
Изглеждаше резервиран. Може да имаше задни мисли относно плана, или пък беше нещо друго. Неговата нестабилност беше пропукала отношенията му с Фет, а ситуацията с Нора направо отвори пропаст в тях.
Сега основната грижа на Фет беше да не би раздразнението на Еф от него да се отрази зле на общите им усилия.
- Между мен и Нора - подзе той - не се е случило нищо.
- Знам. Но между мен и Нора се е случило всичко. Свършено е. Знам. И ще дойде време ти и аз да си поприказваме за това, може би дори да си разменим някой и друг юмрук. Но не сега. Сега трябва да се съсредоточим върху плана. Да оставим всички лични чувства... Виж, Фет, разделихме се по двойки. Трябваше или да съм с теб, или да съм с Гюс. Предпочетох теб.
- Радвам се, че отново сме на една и съща страница.
Еф тъкмо щеше да отвърне, когато отново се появи светлина от фарове. Този път господин Куинлан слезе на уличното платно. Камионът беше твърде далеч и човек не можеше да види шофьора, но господин Куинлан знаеше какво върши. Той застана точно на пътя на камиона и фаровете го осветиха.
Едно от правилата на пътя беше, че всеки вампир може да изземе превозно средство, управлявано от човек. Както в старите Съединени щати всеки военен или полицай можеше да изземе цивилно превозно средство. Господин Куинлан вдигна ръка, та да се види вампирският му среден пръст. Червените му очи също се виждаха. Камионът спря. Шофьорът, човек от Стоунхарт с тъмен костюм под топла връхна дреха, отвори вратата, без да гаси двигателя.
Господин Куинлан приближи до него. Фет не можеше да го види от другата страна на камиона. Забеляза как човекът внезапно се сгърчи в кабинката. Господин Куинлан скочи на стъпалото. През замъглените от дъжда стъкла изглеждаше, че се борят.
- Давай - каза Фет и двамата с Еф хукнаха под дъжда. Пре- цапаха по тротоара и се насочиха през улицата, към страната на шофьора. Фет едва не се сблъска с господин Куинлан. Спря в последната секунда, когато видя, че той не се бори. Само шофьорът се бореше.
Жилото на господин Куинлан беше налято с кръв. Излизаше от основата на гърлото му през раззинатата челюст и изтъняваше към върха, който бе здраво впит в шията на човека.
Фет рязко се отдръпна. Еф дойде и също видя какво става и в един миг двамата се почувстваха свързани от споделената погнуса. Господин Куинлан се хранеше бързо, очите му бяха втренчени в очите на мъжа, чието лице беше като парализирано от ужас.
За Фет това служеше за напомняне колко лесно и бързо господин Куинлан може да се обърне срещу тях, срещу всеки един от тях.
Той не погледна назад, докато не се увери, че храненето е приключило. Зърна как жилото на господин Куинлан се прибира и висва от устата му като голата опашка на някакво животно, което той е погълнал. Преизпълнен с енергия, господин Куинлан вдигна тялото на шофьора и го понесе извън улицата толкова лесно, сякаш носеше вързоп с дрехи. Полускрит в сенките пред една къща, той с твърда ръка счупи врата на шофьора. По-милостиво, а и по-удобно.
Господин Куинлан положи трупа във входа на къщата и се присъедини към Фет и Еф на улицата. Трябваше да потеглят, преди да се появи друга кола. Задната врата на камиона беше отключена и Фет я вдигна.
Хладилен камион.
- Пусти късмет - рече Фет. Предстоеше им да пътуват цял час, дори два, и щеше да им е доста студено. Не можеха да си позволят някой да ги види да се возят отпред. - Дори няма прилична храна - додаде той, след като се покатери вътре и разрови картонените опаковки.