Господин Куинлан погледна през голите клони към черното небе.
- Струва си да се направи този ход. Примамването на Господаря е половината от битката.
- Другата половина е унищожаването му - отговори Фет. Огледа лицето на Родения, все още вдигнато към небето, но то беше непроницаемо. - Ами ти? Какви са шансовете ти срещу Господаря?
- Историята показва, че нямам успех. Аз не можах да убия Господаря и той не можа да убие мен. Той иска моята смърт така, както и смъртта на доктор Гудуедър. Това е общото между нас. Разбира се, всяка примамка, която бих заложил в своя полза, ще е напълно прозрачна за него.
- Тебе не може да те убие човек. Но Господаря може. Значи вероятно и ти можеш да убиеш него.
- Със сигурност мога да кажа само едно - никога досега не съм опитвал да го убия с ядрено оръжие.
Еф вече беше сложил на главата си уреда за нощно виждане и сякаш нямаше търпение да тръгне.
- Готов съм. Хайде да го направим, преди да съм се разубедил.
Фет кимна, подръпна ремъците на раницата и я намести високо на гърба си. Последваха господин Куинлан между дърветата; Родения следваше някакъв инстинкт за посока. Фет не можа да забележи път, но беше лесно - твърде лесно - да се доверят на господин Куинлан. Фет не допускаше, че може да свали гарда в присъствието на вампир, бил той Роден или не.
Чу бръмчене някъде напред. Дърветата се разредиха и тримата стигнаха до открито място. Бръмченето идваше от генератор - или два генератора - които захранваха имението на Барнс. Къщата беше масивна, прилежащите й земи - обширни. Намираха се точно зад имота, близо до оградата, задния двор и хиподрума.
Генераторите щяха доста да заглушат почти всеки друг шум, но беше почти невъзможно да се скрият от регистриращото топлината зрение на вампирите. Господин Куинлан даде с ръка знак на Фет и Еф да изостанат и се плъзна между дърветата. Придвижваше се бързо и плавно от ствол на ствол по периметъра на имота. Фет скоро го изгуби от поглед. А след малко господин Куинлан внезапно излезе из дърветата на близо четвърт от пътя край открития терен. Крачеше бързо и уверено, но без да тича. Пазачите го видяха и напуснаха поста си при страничната врата, за да го пресрещнат.
Фет можеше да разпознае ход за отвличане на вниманието.
- Сега или никога - прошепна той на Еф.
Излязоха от сенките на дърветата в сребристия мрак. Фет още се боеше да извади меча си, защото вампирите можеха да усетят близостта на среброто. Господин Куинлан очевидно общуваше с пазачите по някакъв начин и те стояха с гръб към Фет и Еф, които притичаха през меката, мъртва и сива трева.
Пазачите усетиха опасността, когато Фет беше вече на двадесет стъпки от тях. Обърнаха се и Фет измъкна със здравата ръка меча от раницата си. Обаче господин Куинлан се разправи с вампирите - светкавично прекърши мускулите и костите на вратовете им.
Фет без колебание довърши двамата пазачи с меча си. Куинлан знаеше, че те не са дали телепатичен сигнал за тревога, ала не можеха да се бавят нито миг повече.
Следван от Фет, господин Куинлан тръгна да търси и други пазачи, а Еф се насочи към неохраняваната странична врата.
Барнс харесваше най-много дневната на втория етаж. Книги по всички стени, каменна камина с широка дъбова полица, удобен стол, лампион с кехлибарена светлина. И масичка, върху която, като съвършен стъклен балон, стоеше чашата му с бренди.
Той разкопча горните три копчета на униформената куртка и допи третото си за вечерта бренди „Александър“. Тайната на плътния сладък вкус на това декадентско питие се криеше в прясната сметана, такъв лукс напоследък.
Барнс въздъхна дълбоко и се надигна от стола. Подпря се за малко на плюшената облегалка за равновесие. Беше се понапил.
Сега целият свят беше крехък стъклен балон и той се носеше из него върху бавно въртящо се легло от бренди.
Тази къща някога принадлежеше на Габриел Боливар, рок-звездата. Беше неговото елегантно извънградско убежище. Струваше осемцифрена сума пари. Барнс смътно помнеше шумотевицата в медиите, когато Боливар купи имота от някаква стара фамилия, изпаднала в затруднение. Събитието беше същински куриоз, понеже никак не прилягаше на характера на готик-шоумена. Но такъв беше станал светът, малко преди всичко да иде по дяволите: рокаджиите бяха запалени по голфа, рапърите играеха поло, а комиците колекционираха произведения на модерното изкуство.
Барнс застана пред високите книжни лавици и леко потръпна пред сбирката с изискана еротика на Боливар. Подбра едно голямо, тънко и красиво подвързано издание на „Перлата“ и го отвори върху поставката за четене. Ах, тези викторианци. Как се пошляп- ват само. После извади подвързана на ръка книга, или по-скоро сбирка непубликувани ранни фотографии, залепени на дебела хартия. Върху някои снимки още имаше остатъци от сребърната емулсия и Барнс внимаваше да не си изцапа пръстите. Той беше традиционалист, привърженик на старите, доминирани от мъжа отношения и пози. Приятни му бяха покорните жени.