И така дойде време за четвъртата и последна чаша бренди. Пресегна се за вътрешния телефон и избра кухната. Коя ли от хубавичките прислужници щеше да донесе прословутото му четвърто бренди? Като господар на дома, Барнс разполагаше със средствата - а когато биваше подходящо възбуден, и с практическата възможност - да осъществи фантазиите си.
Телефонът в кухнята звънеше. Що за нахалство! Барнс се свъси, после набра отново с опасението, че може да е натиснал грешен бутон. Докато телефонът звънеше, той чу силен тропот някъде из къщата. Може би, представяше си Барнс, желанието му е било очаквано и тъкмо сега някоя от хубавите прислужнички идеше да го изпълни. Ухили се пиянски, окачи слушалката и закрачи по дебелия килим към голямата врата.
Просторното фоайе беше празно. Барнс излезе от стаята. Лъснатите му бели обуща лекичко проскърцваха.
Гласове на долния етаж. Смътни и приглушени, достигащи до слуха му като ехо.
Щом не отговаряха на телефона и вдигаха шум, значи Барнс имаше достатъчно основание лично да инспектира прислужничките и да подбере коя да му качи брендито.
Пристъпваше в средата на фоайето, полагаше обувките си една пред друга и сам се впечатляваше от способността си да върви по права линия. На края на стълбищната площадка натисна бутона на асансьора. Отрупаната с позлата кабинка се качи от преддверието, Барнс отвори вратата, плъзна решетката, влезе, затвори и натисна ръчката. Кабинката се спусна и го пренесе долу като същински Зевс върху облак.
Той излезе от асансьора и поспря пред позлатеното огледало. Разкопчаната му куртка беше провиснала на гърдите от тежестта на скритите под ревера медали. Навлажни устни и разроши косата си, за да изглежда по-гъста; после приглади брадичка и общо взето доби израз на пиянско самочувствие, преди да се насочи към кухнята.
Широкото Г-образно помещение беше празно. Тепсия със сладки изстиваше на поставка върху дългия остров в средата на кухнята; до нея лежеше чифт ръкохватки за фурна. Пред шкафа с напитките бяха подготвени бутилка бренди, неотворена каничка сметана, мерителни чашки и бурканче индийско орехче. Телефонът беше на мястото си, на стената.
- Ехо? - провикна се Барнс.
В отговор се чу трополене като от преобърнат рафт.
После долетяха два женски гласа:
- Насам!
Заинтригуван, Барнс подмина острова и надзърна зад ъгъла. Там видя пет от домашните си прислужнички - всичките добре хранени, приятни за окото и дългокоси - завързани със „свински опашки“ за лоста, на който бяха окачени готварските прибори.
Нагласата му беше такава, че при вида на вързаните им китки и уплашените им умоляващи очи изпита удоволствие. Забавеният му от брендито ум възприе картината като особено възбуждаща.
После действителността бавно проби мъглата. Изминаха няколко протяжни мига, преди Барнс да осъзнае, че очевидно някой е влязъл вътре и е завързал прислужничките.
Че в къщата има някой.
Барнс се обърна и побегна. Сподирян от виковете на жените, той удари хълбока си в ръба на острова и болката го накара да препусне в галоп към вратата. Втурна се слепешката през площадката и свърна към парадния вход. Помътеният му ум казваше: Бягай! Тогава съгледа през виолетовите стъклени пана от двете страни на двукрилата врата, че навън се води борба. Един от барнсовите пазачи вампири беше посечен от някаква тъмна и жестока фигура. Приближи още една фигура, която също замахваше със сребърен меч. Барнс заотстъпва и взе да плете крака, а отвън още от пазачите идваха от постовете си, за да се бият с нападателите.
Побягна навътре с всички сили. Изпадна в паника, че може да заседне в асансьора и затова тръгна по стълбите, като се придърпваше с две ръце по широкия парапет. Притокът на адреналин го поотрезви.
Кабинетът. Там имаше изложени на показ пистолети. Понесе се по дългия коридор към кабинета и тогава две ръце го сграбчиха и го замъкнаха в дневната.
Барнс инстинктивно скри глава в очакване на удар. Някой го хвърли и той се пльосна в един от столовете; остана там, свит от страх и изумление. Не искаше да вижда лицето на своя нападател. Истеричният му страх отчасти се дължеше на гласа, който чу в ума си и който твърде приличаше на гласа на обичната му покойна майка: Получаваш си заслуженото.