- Погледни ме.
Гласът. Гневен глас. Барнс поотпусна ръце от главата си. Познаваше гласа, обаче нещо не беше както трябва. С времето гласът беше станал по-груб и по-дълбок.
Любопитството надделя над страха. Барнс свъли треперещите си ръце и вдигна поглед.
Ефраим Гудуедър. Или - както личеше от вида му - злият близнак на Ефраим Гудуедър. Това не беше мъжът, когото Барнс познаваше, изтъкнатият епидемиолог. Тъмни кръгове обграждаха очите на беглеца. Гладът бе изцедил всяка следа от бодрост от лицето му и бе стопил месото по скулите му, превръщайки ги в две остри кости. Рядка четина покриваше сивата му кожа, но от това лицето му не изглеждаше по-малко изпито. Носеше ръкавици без пръсти, мърляво палто и прашни ботуши под мокри гети, привързани с тел. Главата му беше увенчана с черно плетено кепе което според Барнс отразяваше тъмните мисли отдолу. От торбата на гърба му стърчеше дръжка на меч. Приличаше на отмъстителен скитник.
- Евърет - рече Еф с пресипнал и напрегнат глас.
- Недей - отвърна ужасеният Барнс.
Еф взе чашата, в която имаше още малко бренди и шоколад, и я поднесе към носа си.
- Питие за лека нощ, а? Бренди „Александър“? Прекалено добра напитка, Барнс.
Сложи чашата в дланта на бившия си началник. После направи тъкмо това, от което Барнс се боеше: стисна юмрук около ръката му и стъклото се строши. В дланта и пръстите на Барнс се забиха множество парченца, прорязаха плътта и сухожилията и се забиха до костите.
Барнс изкрещя и падна на колене; кървеше и подсмърчаше. Гърчеше се.
- Моля те.
- Ще ми се да ти извадя очите.
- Моля те.
- Да тъпча гърлото ти, докато пукнеш. После да те кремирам ей в онази там каминка.
- Аз я спасявах... Исках да я изведа от лагера.
- Както изведе онези момичета долу ли? Нора беше права за теб. Знаеш ли какво щеше да направи, ако беше тук?
Значи я нямаше. Слава Богу.
- Щеше да прояви здрав разум - отговори Барнс. - Щеше да разбере, че имам какво да ти предложа. Как мога да съм ти полезен.
- Проклет да си. Проклета да е черната ти душа.
Еф започна да бие Барнс. Ударите му бяха добре прицелени и жестоки.
- He - цивреше Барнс. - Недей повече... моля те...
- Така значи изглеждала пълната поквара - отвърна Еф и го удари още няколко пъти. - Командант Барнс, Вие сте едно проклето лайно, сър, знаете ли! Как можа така да се обърнеш против своя род? Ти беше лекар, ти беше самият шибан началник на Центъра за контрол на болестите, за Бога! Никакво състрадание ли няма у тебе?
- Недей, моля те.
Барнс се понадигна, омаза пода с кръв и взе да се чуди как да насочи разговора към нещо по-продуктивно и положително. Но уменията му за общуване бяха възпрепятствани от подутата уста и избитите зъби.
- Това е един нов свят, Ефраим. Погледни само какво ти е причинил той.
- Май си оставил адмиралската униформа да ти размъти главата.
Еф се пресегна, сграбчи оредялата коса на Барнс и вдигна лицето му нагоре, оголвайки шията му. Барнс долови дъха на немитото му тяло.
- Би трябвало да те убия на място - рече Еф, измъкна меча си и го показа на Барнс.
- Ти... ти не си убиец - изпъшка онзи.
- Обаче съм. Станах убиец. И за разлика от тебе не убивам с натискане на бутон или подписване на заповед. Правя го така. Отблизо. Лично.
Сребърното острие докосна шията на Барнс над трахеята. Той огъна врат още малко.
- Но за твой късмет - продължи Еф и оттегли леко острието, - все още си ми полезен. Трябва да направиш нещо за мен и ще го направиш. Кимни за „да“.
И наведе главата му вместо него.
- Добре тогава. Слушай внимателно. Отвън ме чакат хора. Разбираш ли? Достатъчно трезвен ли си, за да запомниш?
Този път Барнс кимна сам. Разбира се, в този момент би се съгласил на всичко.
- Причината да дойда тук е да ти направя едно предложение.
- Всъщност то ще те изкара добър. Тук съм, за да ти кажа да идеш при Господаря и да му предадеш, че съм съгласен да разменя Occido Lumen срещу моя син. Покажи, че разбираш.
- Двойната игра е нещо, което разбирам, Еф.
- Може дори да излезеш герой. Можеш да кажеш на Господаря, че съм дошъл да те убия, но съм решил да предам своите хора и да ти предложа тази сделка. Можеш да му кажеш, че си ме убедил да приема неговото предложение и си се нагърбил с посредничеството.
- Другите знаят ли за това... ?
Чувствата връхлетяха Еф и очите му се напълниха със сълзи.