- Те вярват, че съм с тях, и аз наистина съм... но тук става въпрос за моето момче.
Страданието се надигна в сърцето му. Беше замаян, изгубен...
- Трябва само да кажеш на Господаря, че приемам. Че това не е блъф.
- Ще донесеш книгата.
- В замяна на сина ми...
- Да, да, естествено. Напълно разбираемо...
Еф улови Барнс за косата и го удари пак. Два пъти в устата. Счупи му още един зъб.
- Не ми е притрябвало проклетото ти съчувствие, изрод такъв. Само предай съобщението. Разбра ли? Някак ще взема истинската книга и ще известя Господаря, може би отново чрез теб, когато съм готов да я донеса.
Еф беше пуснал косата на Барнс. Барнс осъзна, че няма да го убие или да го нарани повече.
- Чух... чух, че при Господаря има едно момче... човешко дете. Но не знаех защо...
Очите на Еф проблеснаха.
- Името му е Закари. Беше отвлечен преди две години.
- От Кели, съпругата ти? Видяхя. С Господаря. Тя е... хмм, тя вече не е себе си. Но предполагам, че нито един от нас не е.
- Някои от нас дори станаха вампири, без нищо да ги е заразило ... - Очите на Еф станаха стъклени и влажни. - Ти си капитулант и страхливец. Това, че общувам с тебе, раздира вътрешностите ми като смъртоносна болест, но не виждам друг изход, а трябва да спася сина си. Трябва. - Отново сграбчи Барнс и продължи. - Това е правилният избор. Това е единственият избор. За един баща. Моето момче беше отвлечено, а откупът е моята душа и съдбата на целия свят. И аз ще го платя. Ще го платя. Проклет да е Господаря. Проклет да си и ти.
Евърет Барнс, който сега беше лоялен към вампирите, се зачуди доколко е разумно да се правят каквито и да било споразумения с Господаря - същество, което не се водеше от никакъв морал и от никаква чест. Вирус, при това ненаситен.
Барнс, разбира се, не каза на глас нищо подобно. Еф, който държеше меч до гърлото му, беше човек изхабен почти до крайност; приличаше му на гума на молив, от която е останало колкото за едно последно изтриване.
- Ще го направиш - заповяда Еф.
Барнс кимна.
- Можеш да разчиташ на мен.
Опита да се усмихне, но устата и венците му бяха безобразно подути.
Еф го изгледа продължително и по изпитото му лице се изписа искрено отвращение. Ето с какъв човек сключваш сделки сега, помисли си той. После блъсна главата на Барнс, обърна се и тръгна да излиза.
Барнс улови пощаденото си гърло, ала не можа да сдържи езика зад зъбите си и рече:
- И разбирам, Ефраим, разбирам може би по-добре от теб.
Еф спря на прага и се обърна, а Барнс продължи:
- Всеки си има цена. Ти вярваш, че твоето страдание е по-благородно от моето, защото цената ти е добруването на твоя син. Но за Господаря Зак е просто дребна монета. Съжалявам, че ти е отнело толкова време да разбереш това. Че си бил принуден да страдаш ненужно.
Еф стоеше пообъркан на прага, мечът му натежа.
- А аз съжалявам, че ти не си страдал повече...
Сервизният гараж в университета „Колумбия"
Когато слънцето се провидя зад пепеливите облаци - което минаваше за дневна светлина - градът стана призрачно тих. Вампирите прекратиха заниманията си, а по улиците и сградите се появиха отблясъците от включените телевизори. Повторения и дъжд. Това беше нормалното. Киселинен черен дъжд падаше от изтерзаното небе на тлъсти и мазни капки. Екосистемата работеше в цикъл „допълнително плакнене“ но мръсната вода не можеше да почисти нищо. Щяха да са необходими десетилетия да се самопочисти, ако това изобщо бе възможно. Засега светлината над града сякаш идеше от слънце, което така и не може да изгрее докрай над хоризонта.
Гюс чакаше пред отворената врата на сервизния гараж. Крийм се държеше като съюзник, когато това му беше угодно, а и открай време си беше смахнато копеле. В съобщението му се казваше, че идва сам, което не беше особено смислено, и Гюс не повярва. Той беше взел някои допълнителни предпазни мерки. Например лъскавия Глок, пъхнат отзад в колана на панталона му; беше задигнал пистолета от една наркоманска бърлога в бъркотията през първите дни. Второ, определи срещата тук, без да подсказва на Крийм, че подземното му скривалище е наблизо.
Крийм пристигна с жълт Хъмър. Като не се брои яркият цвят, тъкмо подобен грубиянски подход очакваше Гюс от него - да кара прословута с високия разход машина във времена, когато горивото е оскъдно. Но все едно, Крийм си беше такъв. А беше хубаво човек да има предсказуеми противници.
Крийм имаше нужда от такава голяма кола, за да натика телесата си зад волана. Въпреки всички лишения, той почти беше запазил габаритите си, само дето сега по него нямаше и грам излишна тлъстина. Някак се прехранваше. Поддържаше се. Това подсказа на Гюс, че нападенията на Сапфирите над вампирската система са успешни.