— Вие ли сте същият господин Тревелян, комуто всички предричат блестящо бъдеще и който след време ще печели много пари? — запита той. Аз се поклоних. — Отговорете ми направо, искате ли да получите капитал, с помощта на който бихте могли веднага да осъществите мечтите си? Вие сте доста умен, за да водите успешно работата. Притежавате ли в достатъчна степен и такт?
Тоя въпрос ми се видя толкова странен и оригинален, че аз не можах да не се усмихна.
— Мисля, че не съм лишен от известен такт — отговорих аз.
— Може би имате някакви лоши привички. Не пиете ли?
— Не, не пия.
— Отлично! Но позволете в такъв случай да ви задам един малко нескромен въпрос. Защо вие, като притежавате всички нужни качества, нямате практика?
Аз свих рамене.
— Стеснявате ли се? — продължаваше той покровителствено. — В такъв случай аз сам ще ви отговоря. В главата си имате повече, отколкото в джоба си, нали?
Аз го гледах с учудване.
— Не се безпокойте — продължаваше той, — аз ще ви предложа комбинация, която ще бъде толкова полезна за вас, колкото и за мене. Да бъдем искрени. Имам няколко хиляди фунта свободни, които искам да направя десет пъти повече с ваша помощ.
— Но по какъв начин?
— Искам да ви предложа една работа, която според моето мнение е по-изгодна от всички други сделки.
— Каква роля мога да играя аз в нея?
— Сега ще ви кажа. Аз ще наема една къща, ще наредя обстановката, ще плащам на прислугата, дори ще ви давам пари за харчене. Вие, от своя страна, ще ми давате три четвърти от спечелените от вас пари, а останалата четвърт можете да оставяте за себе си.
Ето какво странно предложение, господин Холмс, ми направи този господин на име Блесингтън. За това как сключихме условията и се уговорихме — не си струва да се разказва. На следния ден той нае къща, купи цялата мебелировка и аз започнах да практикувам, както той очакваше, доста успешно. Той живееше при мене, като беше вечно болен. Решено бе да казваме на всички, че той има слабо сърце и затова има нужда от постоянни медицински грижи. Заемаше двете най-хубави стаи на първия етаж; едната от тях направи спалня, а другата гостна. Имаше доста странни привички, странеше от хората и рядко излизаше от къщи. Изобщо водеше неправилен живот, но само в едно бе точен до педантизъм. Всяка вечер в един и същи час той влизаше в кабинета ми, преглеждаше книжата, вземаше трите четвърти от спечелените пари и ги скриваше в непроницаемия железен шкаф, който беше в спалнята му.
Аз печелех доста много, та той никога не съжаляваше, че се е впуснал в такава работа. Тя започна успешно от самото начало. Уважението, с което се ползувах още в болницата, също и няколкото случаи на излекувани тежки болести бързо ме тикнаха напред и ми осигуриха огромна практика, поради което в течение на една година аз направих от Блесингтън богат човек. Ето историята на моята кариера и на моите отношения с господин Блесингтън. Сега позволете ми да ви разкажа кое ме доведе при вас.
Преди няколко седмици господин Блесингтън влезе при мене в стаята, както ми се видя силно развълнуван. Той ми разказа за някаква кражба с взлом, извършена с Уест Енд, и ме посъветва да се погрижим да поставим на вратите и на капаците на прозорците яки ключалки и големи гвоздеи. Неговото вълнение и страх ми се видяха силно преувеличени. Но той бе все така развълнуван през цялата седмица и постоянно оглеждаше вечер прозорците и вратите, като престана да прави своята обикновена следобедна разходка. Правеше ми впечатление на човек, който се бои от нещо или от някого, а когато му намекнах за това, така ми се разсърди, че предпочетох да замълча и реших никога вече да не повдигам тоя въпрос. Малко по-малко той се успокои и дори се върна към привичките си, докато една случка не го докара до същото жалко, просто ужасно за страничния наблюдател състояние.