— А, господин Холмс! — каза той, като се обърна към другаря ми, когато ние влязохме в стаята. — Радвам се, че ви виждам.
— Добро утро, Ленър! — отвърна Холмс. — Нямате ли нищо против, че и аз съм тук? Разказаха ли ви за събитията, които станаха преди тая драма?
— Да, разказаха ми.
— Е, какво е мнението ви?
— Според мен тоя господин се е побъркал от страх. Очевидно е спал доста дълго, за което свидетелствува измачканата постеля и голямата вдлъбнатина на дюшека, където е лежал. Както ви е известно, всички самоубийци се лишават от живот сутрин към 5 часа. Около това време се е обесил и той.
— Ако се съди по вкочанясването на мускулите и крайниците, аз мисля, че той е умрял преди три часа, не по-рано — забелязах, като попипах тялото на мъртвеца.
— А в стаята не намерихте ли нищо подозрително? — запита Холмс.
— Намерих само отверка и няколко бурми на умивалника. После той очевидно е пушил много през нощта, понеже намерих в печката четири угарки от цигари.
— Хм! — обади се Холмс. — А намерихте ли цигарето, с което са били изпушени?
— Не, няма го.
— А табакерата?
— Намерих я в палтото на Блесингтън.
Холмс отвори табакерата и помириса последната останала там цигара.
— Това е хавански тютюн, а тия цигари са от най-просто качество. Такива холандците донасят в голямо количество от източноиндийските си колонии. Те обикновено се продават в сламени обвивки и накрая са много по-лоши, отколкото по средата.
Като каза това, Холмс извади от джоба си някакво метърче и почна подробно да изследва и измерва тия четири угарки.
— Двете цигари са били изпушени с цигаре, а тези двете без цигаре — каза той. — Кранчетата на първите две цигари са били отрязани с остър нож, а на останалите две са били отгризнати с хубави зъби. Ние имаме работа, господин Ленър, не със самоубийство, а с добре обмислено и хладнокръвно изпълнено убийство.
— Не може да бъде! — извика смутеният инспектор.
— Но защо мислите така?
— А защо е трябвало да се прибягва до такъв труден и изискващ много време начин на убийство като обесването?
— Тъкмо това и трябва да отгатнем.
— Откъде според вас те са могли да влязат тук?
— През главния вход.
— Беше заключен заранта.
— Значи е бил заключен след убийците.
— Откъде знаете?
— Аз видях следите им. Почакайте една минута, ще ви дам по-подробни сведения по какъв начин е било извършено престъплението.
С тия думи той отиде до вратата и започна подробно да я разглежда от всички страни. После извади ключа, който се намираше от вътрешната страна, и също тъй подробно го изследва. Креватът, килимът, столовете, печката, мъртвото тяло, дори връвта бяха прегледани от него по най-грижлив начин и само след свършването на прегледа той помоли мене и инспектора да му помогнем да снеме тялото. Отряза оръдието на престъплението и почтително спусна Блесингтън на чаршафа.
— Откъде е това въже? — запита Холмс.
— Очевидно е отрязано оттук — каза доктор Тревелян, като измъкваше изпод кревата замотано на кълбо въже. — Блесингтън ужасно се боеше от пожар и винаги държеше при себе си въже, за да излезе с негова помощ през прозореца, ако се запали стълбата.
— Да, това въже значително е улеснило техния труд — каза многозначително Холмс. — Планът на престъплението е съвсем ясен и аз се заричам, че следобед ще бъда в състояние да ви дам по-точни сведения. Ще взема със себе си тая снимка на Блесингтън, която стои до печката: тя ще ми помогне в моите търсения.
— Нима нищо няма да ни кажете? — запита докторът.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Холмс. — Трима души са извършвали престъплението: единият е млад, другият е стар, а външността на третия засега не мога да определя. Първите двама, доколкото мога да забележа, са същите — маскираният руски княз и неговият син, външността на които ви е добре известна. Те са били пратени от свой довереник, който е живял тук, в къщата. Съветвам ви, ииспекторе, да задържите момчето, което, както ми каза докторът, е постъпило неотдавна тук на работа.
— Тоя малък негодник избяга нейде — отвърна доктор Тревелян. — Нито слугинята, нито готвачът могат да го намерят.
Холмс сви рамене.
— Той е играл немалка роля в тая драма — продължаваше другарят ми. — Тримата са се качили по стълбата в следния ред (това сочат следите от краката им): пръв е вървял младият човек, после старият и най-сетне, последният, неизвестният.
— О, неподражаеми Холмс! — извиках аз.
— Тук няма нищо чудно: стига само да разгледате по-внимателно следите. Аз успях да ги изуча още снощи. После те са приближили стаята на господин Блесингтън и са намерили вратата заключена; с помощта на тел тихо са превъртели ключа и са влезли в стаята, първата им работа е била да завържат устата на Блесингтън. Може би той не се е събудил или е бил тъй поразен от ужас, че не е можал да извика. В тая къща стените са много дебели, тъй че колкото и да вика, никой не би чул неговия вик. Като са видели, че няма опасност от тая страна, те очевидно са започнали да се съветват. Навярно това съвещание е било нещо като съд; то е продължавало доста дълго, понеже в това време са били изпушени четири цигари. Старият човек е седял на тоя плетен стол; пушил е цигарата с цигаре; младият е седял малко по-далеч; той е изтървал пепелта на пода до скрина. Третият господин е ходил напред-назад по стаята. Мисля, че Блесингтън е седял направо на кревата, но в това не съм уверен. После те са хванали Блесингтън и са го обесили. Работата е била по-рано обмислена и те са взели със себе си дъска и бурми с желание да устроят нещо като ешафод. Но като видели куката, разбира се, са предпочели да се възползуват от нея. Като са свършили работата си, те са си отишли по същия път, като при това довереникът им е заключил след тях вратата.