— Сигурно.
— Отказа да я яде, представи си! Два дни се опитвахме да я държим жива в леген с вода, докато накрая я погребахме в градината. — Изправи рамене, което беше знак, че разговорът отново преминава по същество. — Това не е краят на историята, Санди. Тепърва ни чака голяма бъркотия.
— Знам.
— Оня гадняр Пелегрин цяла сутрин ми хленчи да сме се опитали да ограничим размера на щетите. — Сър Бърнард Пелегрин беше един от така наречените мандарини на Форин Офис, пряко отговарящ за Африка и заклет личен враг на Колъридж. — Как мога да огранича размера на щетите, които дори не знам какви са, по дяволите! Новината му е провалила тениса, това поне е сигурно.
— Била е с Блум четири дни и нощи, преди да умре — каза Удроу, като хвърли поглед към вратата, за да се увери, че е плътно затворена. — Ако това не са щети, здраве му кажи. Ходили са в Локи, до Туркана. Спали са в едно бунгало, друго не знам. Цяло село хора са ги видели заедно.
— Благодаря. Благодаря ти много. Тъкмо това исках да чуя. — Забил ръце в джобовете на торбестите си панталони, Колъридж бродеше из стаята. — Къде, по дяволите, е тоя Блум?
— Търсят го под дърво и камък, доколкото знам. За последен път е видян в джипа до Теса, когато са потегляли за разкопките на Лийки.
Колъридж се добра до бюрото си, пльосна се на стола и се изпъна назад, сплел пръсти зад тила си.
— Значи Блум го е извършил — обяви той. — Забравя за образованието си, превърта, реже им гърлата, задига главата на оня Ноуа за сувенир, заключва джипа, преобръща го и изчезва. Кой не би сторил същото на негово място? По дяволите!
— Ти го познаваш не по-зле от мен.
— Нищо подобно, стараех се да го избягвам. Не си падам по примадони в хуманитарния бизнес. Къде се е дянал тоя тип? Къде е сега?
В съзнанието на Удроу се преплитаха образи. Доктор Блум от Западна Африка — брадатият Аполон на коктейлния елит в Найроби, красив, остроумен, чаровен. Блум и Теса един до друг, заобиколени от прехласнати гости, докато любимецът на старите моми Джъстин мърка като добре възпитан котарак, раздава ослепителни усмивки и питиета. Доктор Арнолд Блум, ветеран от войната в Алжир, със сериозен тон разяснява от трибуната на Обединените нации здравните приоритети при бедствени ситуации. Блум към края на приема, отпуснат на някое канапе, с празен поглед. Човек, чиито тайни са погребани дълбоко под земята.
— Не можех да ги отзова, Санди — казваше в този момент Колъридж с твърдия глас на човек, който е навестил собствената си съвест и се е върнал морално пречистен. — Никога не съм смятал, че влиза в задълженията ми да провалям кариерата на някого само защото жена му си разтваря краката малко по-лесно, отколкото трябва. Вече сме в новото хилядолетие. Всеки има право да си съсипва живота както намери за добре.
— Разбира се!
— Тя вършеше отлична работа в гетата, каквото и да приказваха за нея в клуба. Вярно, момчетата на Мой не си падаха по нея, защото често ги настъпваше по палците, но я питай останалите африканци — направо мрат за нея!
— Дума да няма! — съгласи се Удроу.
— Вярно, прекалено много се бе отдала на тая полова осъзнатост. Но какво лошо има в женското равноправие? Да дадем Африка на жените, може пък и да се оправи положението.
Милдрен влезе, без да почука.
— Обаждат се от Протокола на Външно, сър. Тялото на Теса току-що било докарано в моргата и молят някой да я идентифицира още сега. А от медиите ще ни разкъсат за изявление.
— Как, по дяволите, са успели да я докарат толкова бързо до Найроби?
— Със самолет — отвърна Удроу; изведнъж си спомни гнусната забележка на Волфганг, че тялото трябва да се нареже на парчета, за да влезе в багажното отделение.
— Никакви изявления, докато не бъде разпознат трупът — сопнато нареди Колъридж.
Удроу и Джъстин тръгнаха заедно, свити върху задната седалка на вана на мисията — фолксваген с тъмни стъкла. Ливингстън беше на волана, а Джаксън, грамаден като него и също от племето кихую, седна на предната седалка, в случай че се наложи да си проправят път с груба сила. Макар климатикът да бе усилен докрай, вътре бе горещо като в пещ. Движението по улиците на столицата в този час на деня бе ужасно. От двете им страни претъпкани микробуси надуваха клаксони, бълваха от ауспусите си гъст дим, примесен със сажди, а гумите вдигаха облаци прахоляк. Ливингстън премина през кръстовището с кръгово движение и спря пред каменния портал, заобиколен от припяващи, полюшващи се в такт мъже и жени. Удроу, който ги помисли за демонстранти, ядно изруга, но после се сети, че са просто опечалени, дошли да приберат телата на близките си. Покрай бордюра чакаха ръждиви камионетки и катафалки, обточени с червени траурни ленти.