— Ах, Джъстин, колко съм несъобразителна! — извика Глория, изчервена от неудобство.
След което, може би защото не искаше или по-скоро не знаеше как да се оттегли, тя настоя да му покаже ужасния стар хладилник, претъпкан с бутилки минерална вода и съставки за коктейли… ах, защо не се сетих да наредя да сменят тая изгнила гума?
— А, ледът е тук, Джъстин, просто го подложи под течаща вода, за да се отдели по-лесно.
И пластмасовия електрически чайник, който така мразеше, и декоративния, пукнат по цялата си височина съд, пълен с пакетчета чай „Тетли“, и поочуканата тенекиена кутия от бисквити, пълна с различни сладки — в случай, че Джъстин огладнее през нощта, понеже Санди все огладнява, нищо, че докторът му каза да свали килограми. И накрая — слава богу, че поне едно нещо бе както трябва — великолепната ваза с разноцветни кученца, които бе отгледала от семе, следвайки неговите указания.
— Е, добре, оставям те на спокойствие — рече накрая тя, но когато стигна до вратата, изведнъж се сети за свой срам, че дори не му е изказала съболезнованията си. — Джъстин, скъпи…
— Благодаря, Глория, наистина няма нужда — прекъсна я той с изненадваща твърдост.
Лишена от възможността да изрази нежна съпричастност, Глория с усилие си възвърна деловия тон:
— Е, добре, можеш да се качиш горе, когато поискаш, нали, скъпи? Вечерята обикновено е в осем. Преди това по едно питиенце, ако си в настроение. Чувствай се като у дома си. Прави всичко каквото ти се иска. Или не прави нищо. Един господ знае кога ще се върне Санди… — След което тя с благодарност се оттегли горе в покоите си, изкъпа се и се преоблече, сложи си грим, после се отби при момчетата в детската стая. Смирени от реалната близост на смъртта, те усърдно си готвеха домашните или поне успешно се преструваха.
— Много ли тъжен изглежда? — попита Хари, по-малкият.
— Утре ще го видите. Само да се държите учтиво и сериозно с него. Матилда ви прави сандвичи. Ще си ги ядете в стаята, а не в кухнята, разбрахме ли се? — Следващите думи се изплъзнаха от устата й някак неволно, преди да е осъзнала смисъла им. — Той е един много смел, благороден човек, така че се отнасяйте с голямо уважение към него.
Когато Глория слезе във всекидневната, за своя изненада завари Джъстин там. Той прие прилична доза уиски със сода, тя си наля чаша бяло вино и седна на едно от креслата, което всъщност беше на Санди, но на нея хич не й беше до Санди в момента. В продължение на няколко минути — тя не можа да прецени колко точно — и двамата мълчаха, но за Глория мълчанието беше духовна връзка. Колкото по-дълго, толкова по-здрава. Джъстин безмълвно отпиваше от уискито, като за нейно най-дълбоко облекчение явно не бе усвоил вбесяващия нов навик на Санди да се жабурка с него през предните си зъби със затворени очи, сякаш го дегустираше. С чаша в ръка, той се приближи до френския прозорец, обърнат към обляната в светлина градина — двайсет 150-ватови крушки, свързани с отделен генератор, блясъкът от които осветяваше половината от лицето му.
— Може би това си мислят всички — отбеляза внезапно той, сякаш възобновявайки разговор, който нито един от двамата не бе започвал.
— Какво, скъпи? — запита Глория, която не бе напълно сигурна, че се е обърнал към нея, но явно имаше нужда да поговори с някого.
— Че те обичат заради това, което не си. Че си измамник, крадец на любов.
Глория нямаше никаква представа дали наистина всички си мислеха тъкмо това, но че не биваше да си го мислят, в това тя не се съмняваше.
— Разбира се, че не си измамник, Джъстин! — каза решително тя. — Ти си един от най-почтените хора, които познавам, винаги си бил такъв. Теса те обожаваше и имаше защо. Тя беше една щастлива млада жена. — А що се отнася до крадеца на любов, помисли си тя, не е трудно човек да се досети за кого от двамата бе предназначено това определение.
Джъстин не отвърна нищо на нейното многословно уверение в собствената му почтеност; вместо това се заслуша във верижния кучешки лай из квартала, който ту се приближаваше, ту се отдалечаваше.
— Винаги си бил толкова добър с нея, Джъстин, знаеш, че беше така. Не бива да се самобичуваш за престъпления, които не си извършил. Много хора са склонни да се упрекват, когато загубят близък човек, но това просто не е справедливо. Не можем вечно да се държим с някого, сякаш се страхуваме, че всеки миг ще умре, така далеч няма да стигнем. Не си ли съгласен? Ти й беше верен. При всички обстоятелства — добави тя, с което съвсем случайно намекна, че същото не може да се каже за Теса. Намекът й не остана незабелязан, това поне бе сигурно; Джъстин имаше вид, сякаш се готви да я заговори за Арнолд Блум, когато за свое най-голямо раздразнение тя чу как ключът на мъжа й се превъртя в бравата. Магията се развали.